StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,156
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,760
   Точки: 2,658,466
   Съобщения: 157,698
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ОРЕЛ И ЧЕРВЕЙ

            Старият орел вече не знаел от колко време не е успявал да хване нещо за ядене. Спомнил си като млад как ловял зайци, риби в езерото, даже веднъж си отнесъл едно агънце. Но кръжейки над полето с надеждата да намери нещо, изпитвал същото чувство на величие, на господар във въздуха. Спускал се все по-ниско и по-ниско. Усетил орелът глада и тежестта на годините, разбрал, че няма да може да се върне на върха на скалите и кацнал в ниското - направо на полето.

            От земята до него се показал един червей.

            - Здравей! Всеки ден те наблюдавам как летиш високо в облаците и ти се възхищавам. Ти си смел, ти си величествен, ти за мен си ..., винаги съм искал да бъда като теб - казал червеят на орела - Виждам, че от глад нямаш вече сили. Изяж мен. И без друго моето не е живот. Непрекъснато съм заровен в земята. Така ще можеш да се върнеш на скалите.

            - Махай се, аз червеи не ям - казал орелът с презрение.

            Натъжил се червеят, но не от високомерието на орела, а защото разбрал, че сам си бил виновен - незаслужено е издигнал орела в култ.

И прибирайки се в земята казал:

            - Аз, пък,  ям и орли.




      Жорка, приготви мрежата и сложи ракията - идвам, :).

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2020-02-16
прочитания: 59
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход