Апокалиптичен стих на нашето бъдеще - врязали чувства в дупка черна. Изграждаме света на изгубената вяра - Нещото от надмощието на човешката ни същност. Изтерзани думи от целта на нашето лекомислие - застъпваме омраза с пагубна завист. Обвинявайки Нещото за нашата несгода. А сме залитнали там в без пространственото его, като осакатено животно, като обезкрилена птица. Прозинала паст опитваща се да диша. Нима! Революция на миналото с настоящето в безмилостна нищета- станали търговци на умъртвени души. Безплодие и псевдокултура. Този и онази, облечени във фалшива мантия от финикийски знаци. Фараонска заповедна и протъркващи ръце- опипвайки пилона на въртящата се ос на живота ни. Прости ни, Създателю наш, за омразата и гноясалите ни души и дай ни глътка от въздуха. Да пречистим вътрето в нас, да поемем със сигурност към нашата избава. Това, Нещото, истинско да бъде, да прозрем частицата и избавлението да нашата добрина и нека да я дарим. Всичко е кръговрат - идва и си заминава - и ние така тук сме за малко, нищо от нашата надпревара не носим с нас, но нещо остава и това е нашата Добрина. Оставаща след нас и Нещото, което дали сме.



02.04.2013
Нури Джурин