Просто стоях и го гледах в очите.. Единственото, за което мислех, бяха думите които изкрещя преди малко в лицето ми. Гледаше ме гневно, сякаш беше лъв, който току що бе повалил жертвата си. Сърцето ми биеше бързо, всяка част от мен отказваше да възприеме това, което казва. За първи път не посмях дори да помръдна. Стоях вцепенена, гледайки през него. Сякаш тялото ми беше закрепено за пейката, докато съзнанието ми отчаяно се опитваше да побегне със всички сили. Тогава той стана, погледна ме за последно и си тръгна. Никога не съм мислела, че ще му е толкова лесно просто да изчезне. Повече не го потърсих, знаех, че ще се върне, знаех, че каза всичко просто в момент на ярост.