StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,932
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не искам да съм хубава

Искам да съм невзрачна. Да не съм красива. Тогава съм себе си. Не искам да се обръщат след мен или да ме заглеждат, това ме смущава. Искам да съм незабележима. Искам да не ме харесват. Само ти да ме обичаш искам. Не искам да ми казват, че съм красива или че съм хубава. Не искам. И не съм. Искам да съм изкуство. А изкуството не трябва да е красиво. То трябва да те накара да почувстваш нещо. Иска да карам хората да изпитват чувства. Теб, най - вече. Искам да имаш чувства към мен. Да ме обичаш. Пламенно и силно, както аз те обичам. Да ти липсвам, искам. Да ти се не намира света без мен. Да искаш да си до мен. Да искаш да прекарваш време с мен. Разговорите ни да ти се струват, като разговор със себе си. Защото аз съм ти. Ти си в мен. Искам и аз да съм в теб. Допусни ме в душата си. Всеки прави грешки. И ти си правил. Прости моята. Позволи ми да я залича. И ще я няма. Ще започнем на ново платно, на нов лист, ще рисуваме и пишем нашата поема на ново. Гротеската ще е просто спомен за някакво си минало.
Но ти си студен. Толкова студен. И чужд. Аз обичам човека, който беше оная вечер, когато сграбчи главата ми у ръцете си и изстена в завладяващата целувка, която от толкова време бе желана и от двама ни. Помниш я, знам те аз! Още горят по устните ти устните ми. Още усещаш къдриците ми между пръстите си и онова чувство в стомаха, онова срутване на стени, били те морални или такива на разума и благоразумието. Все още усещаш сладостното чувство да се отдадеш на нещо забранено, но така желано. Аз бях забранена. Ти беше забранен. Получи ме. Цяла. И истинска. И гола. Шумна. Мълчалива. Плачеща. Глупава. И силна. Всякаква ме получи. И аз ти се дадох без да мисля, без да се мъча, без да се щадя. Цяла ти се дадох. И ти ми се даде целия. Един на друг, едно цяло, една душа, слети.
Зная, че си сродната душа. А със сродна душа не може да се живее. Не. Прекалено е мъчително. И на мен ми е мъчително и трудно. Много ми е трудно. Но някак не желая да те пусна. А знам, че трябва. Не искам да свършва. Ти си единственото истинско чувство. Сълзливи изказвания.. Типично за мен. Жалко и крайно не-трогателно. Нали? Но пустите му, с пусти думи напират. Припират да бъдат изказани и сякаш върху въздуха в устата ми седят и трябва да излязат, иначе се забиват в сърцето, като кол, а у душата раздират плътта и става парцалена.
Не искам да съм хубава. Само ти да ме харесваш, искам. Само ти да ме обичаш. Само ти и никой друг. Не искам да съм хубава..


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2014-04-08
прочитания: 259
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход