Нараних те... Знам, че те нараних. Още преди няколко години ти ми каза да направя нещо - за себе си, не за теб. Искаше малка промяна и тя беше проста и лесна. Но вместо да я направя, с безумието в сърцето си, аз забих копието на упорството си в твоето сърце, прибавяйки и моята рана към милионите други. И ден след ден, час след час, миг след миг забивах копието все по-дълбоко и по-дълбоко... вместо да порасна малко и да видя нещата от друг ъгъл, от друга височина.
     До днес. Днес разбрах, че моето време изтича като пясък между пръстите ми и може всеки миг да свърши, ако не направя веднъж завинаги промяната, която искаш. Без да се крия повече от теб и да си мисля, че ти не знаеш какво се случва с мен. Ти имаш всичкото време на света и можеш спокойно да чакаш, но аз трябва категорично да избера от две възможности - да те послушам или не. И днес аз избрах - ще те послушам и ще направя промяната - заради себе си, не заради теб, но знам, че ти ще бъдеш доволен.
     Прости ми, че те нараних... всъщност ти отдавна вече си ми простил, но аз днес те моля за прошка, днес... Нараних те и няма да ти давам обещания или да се заричам, че повече няма да го правя... Просто наистина сменям посоката на живота си... С твоята посока.
    Знам, че ти виждаш в сърцето ми и ще разбереш дали съм искрена..