... И стъпва България по въглени горещи от векове. Изкусно танцува по огъня, за да се съхрани, с икона пред гърди си - Бог дано я види и чуе, танцува своя нестинарстки танц. И тъпани бият с ритъма на сърцето й. А тя - крака заравя във въглените, но пак не усеща пламъка. Свикнала е с болката, чрез болката сбира сили отново и отново да се изправя, да се възражда, да е жива. По въглени стъпва, корава си остава...