Една от продавачките на търговската улица, продаващи дрехи на сергия, разпалено размахвайки ръце говореше:
- За онази ти говоря, глухата! Как не се досещаш и ме караш да я наричам с име!
Гледах зачервеното и от гняв и омраза лице. Слушах металния и глас и сякаш нещо ме сви за гърлото. Мислех си \" Боже, да не и попаднеш на мушката! С дума те убива. С един удар и си мъртъв. Откъде се събра тази агресия, тази жестокост в една човешка душа? Откъде?
Нима животът не ни поднася шегички. Да! Точно хора, които не понасяме, които мразим до дъното на душата ни, точно те в труден момент ни спасяват, подават ръка и ни стават близки, скъпи същества. А други, уж пуснати на воля в душите ни, ни предават, залагат и раната от предателството носим цял живот.
- Какво като се кипри с маркови дрехи - продължаваше тя. - като си прави прически в най луксозните салони. Глуха е! Какво като има две висши! Какво прави тук, отговори ми де? Мъжът и един паун... перчи се, вижте ме! Аз съм големец! Пет маси държа на улицата, най-много продавам, жена ми най-интелегентна, най-елегантна. А забрави преди две години, когато получи инсулт и едва го спасиха в \"Токуда\", колко пари хвърлиха там.
А колко е смешен, когато носи на жена си пастичка, от онези на прословутата сладкарница \"Неделя\". Върви важен, тържествен, държи кутията с паста и сякаш казва: \"Така е мизерници, така е! Когато си най добрия в този бранш, най-доброто ти се полага. А вие сте мишки! И мишки ще си останете! Така е! \"
Какво да го харесам този византиец, какво! Чистокръвен грък, майка му, баща му Нищо че се е родил и живял сред българи.Той бил елин, така разправа... което значело елит, господар, да управлява. Слушах го веднъж и се съгласих с него. Та той никога не продава на сергия, дори жена му или продавачките му да са отишли някъде за малко. Казва важно на клиентите -\" ще почакате! Аз съм управителят!\"
Бил културен, аристократ а на жена си все вика грубо, просташки - като овчаря на село.
- Доро, това на тази цена ще продаваш, онова така!
И тя го слуша, дума не казва! Няма мнение, като роб изпълнява. А от година време започна да не чува. И по добре за нея, щото всичките колеги все против семейството им говорим.
Криза стана, малко се продава и човек търси отдушник, причина. Правителството далече, кмета далече и ето те са на ачик, в тях търсим вината.
Така де... Удариха ни в цените, евтино, качество... все при тях ходят. А ние какво - да гладуваме ли? Ядосваме се с колегите, псуваме ги, кълнем.
Ама жена му нали ти казвам оглуша, не чува! А клиентите трябва все в устата да гледа, да разбира, да продава...
29.03.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ