Видях аз полета ти отразен,
във ручея вода, от който пиех.-
Последен полет в сайта на Бохем      
човека, който там преоткривах.
 
Със гръб обърнат бях тогаз
към теб, а в ризата си носех,
целият твой мир събран в елмаз-
брилянт искрящ и благороден.

Надвесих се отново изморен,
глътка да отпия за разтуха,
а кристала скъпоценен падна от мен,
и попаднах в душевна разруха.

Загледан във водата онемях,
дочул прощалният му отглас,                 
а себе си в рефлекса аз видях,                    
като разсечен отпътуващ образ...