Луната бавно и тихо спуска своите сатенени воали над града. Шумния град заспива под ропота на дъждовните капки. А аз седя до прозореца, гледайки небето, цялото обсипано с безброй много звезди. Седя сама и знам, че някъде там има един човек, без който не мога да живея.

            И аз като едно малко дете вярвах, че ще те срещна принца на бял и както се казва в приказката ще заживеем щастливо. Да но не живеем в приказка! Намираме се в реалността, която е жестока и дори понякога несправедлива. Вярваме в приказки, но не живеем в тях! Принца никога не идва на бял кон и дори не е истински принц, а даже не е излязъл от някоя приказка. Може да не е истински принц, но е нашия! Намираме се в реалността, но изживяваме приказно хубави моменти, които можем да наречем „приказка”. Да! Това е приказката на нашия живот, нищо, че ние земните хора я наричаме с простото име спомени. А защо не приказни спомени?

            Всеки чака да се появи добрата фея кръстница и да махне с вълшебната си пръчица, нищо че тя не идва. Но поне знам, че когато отида на приказната среща с принца каляската няма да се превърне в тиква и лакеите в мишки. Знам че когато настъпи полунощ, няма да бързам, защото магията ще се развали. Няма каляска, защото съм отишла с такси и шофьора никога не е бил мишка...

            Може да не съм принцеса, но знам, че човека до мен ме прави да се чувствам като такава. Колко лесно е да живеем в приказен свят, а защо не избягаме от реалността там. Там в приказките, където всичко е лесно! Лесно е да кажеш „ Обичам те”, и да знаеш, че някой ще ти отвърне със същото. Искам да отново да бъда дете! Искам да гледам с оня детски поглед и да виждам розово и да чакам принца. Никога вече няма да бъда дете, но поне намерих принца! Да не дойде на бял кон и не ме отведе с каляска! И така започва моята и негова приказка и тази приказка няма край. Да има „ и заживели щастливо”, но това не е края! Знам, че той е моят принц, а аз неговата принцеса! Знам, че без този човек никога няма да виждам небето толкова синьо и света толкова красив. И щом намерила душата си винаги ще го търся! Ако на него му липсва пламък в очите винаги бих му дала от моя, от моята надежда, от моя живот, от моя огън и бих споделила приказката с него.