StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,186
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,738
   Точки: 2,662,876
   Съобщения: 155,521
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мечтата между фалшивата и истинската реалност

Мечтаем да бъдем ТАМ, но когато ТАМ стане ТУК тогава всичко се променя. Снегът не е кристално чист и залезите съвсем не са оранжево-червени. Спалният чувал никога не е достатъчно топъл и водата трудно може да се нарече вода. А ветровете съвсем не галят нежно...И тук разбираш, че си сам. Сред всичките алпинисти, скални катерачи, туристи и псевдо-алпинисти, ти си сам! Макар в късния следобед двама да си лягате в палатката, това е само една физическа илюзия, защото истинската реалност е Самотата! А онази, фалшивата реалност, тя е че си с приятел.

  Създателите на мечти невинаги могат да се нарекат и перфектните им изпълнители. Често неволно хващаме скромния черен графит и започваме да скицираме мечтата. Посягаме към цветните моливи и нашарваме сивия образ. Така тя става почти жива, цветна и още по-привлекателна. И докато се усетиш вече пътуваш в самолета рано сутринта за към Италия...

  Италиански кислород, италиански облаци, италианска сивота... Buon Giorno, Италия! Дъждовната, понавъсена, висока и слаба дама от време на време решава да ти покаже по една лека усмивка. Но настроението й е без значение, защото красивата й цветна рокля така те омайва с аромата си, че ти оставаш като хипнотизиран, зяпнал с широко отворена уста през прозореца на автобуса. И гледаш, гледаш многоцветната й рокля и необятните й зелени коси! Гледаш как кръвта бушува във вените й- ледниковата, почти бяла кръв! 

  Поемаш към снега. Вървиш по снежните склонове и спираш за по глътка въздух. Усмихваш се на изгрева. Не си сама, пълно е с паплач, коя бягаща, коя пълзяща към целта- Мадоната! Че въздухът е по-друг, когато си на 4000 метра, това си го знаем всички, но че й мисленето се променя, не го очаквах...Човекът показва същността си, онази същност, която на 2000 метра съвсем спокойно може да прикрие зад поредица от разни маски. Но не й горе, горе маските се свличат от лицата! И все пак, красиво е! Сега съм някъде почти до средата на скицираната, оцветена мечта. Сега съм ТУК и мога да видя истинската реалност през запотените ми очила! Наздраве с една голяма италианска бира и Addio, Италия!

  Доста по-дългокрака и нагиздена от Италия се оказа Франция! Ала кичът и цветята са само за посрещането, нагоре става друго. Нагоре нагазваш в снежните партини, избити от стотиците вибранени подметки на модерния турист и гидовете. Тук на 3800 метра ти лъха на модернизъм! Единствено поразредения кислород и красивите пейзажи ти напомнят че си по-нависоко в планината. Студът не ти пречи, нито сухият въздух, тормозите самотата и разочарованието. Не разочарованието от недостигнатия връх, а от това, че онази нарисувана, цветна мечта е толкова, толкова различна от истинската реалност! Разочарованието от комерсиализма витаещ из тази част на Алпите и най-вече разочарованието от приятелите. Но ако погледнем от друга гледна точка, очарованието или разочарованието зависи само и единствено от нас! Зависи от нашия избор дали да имаме очаквания и какви да бъдат тези очаквания, защото " Блажен е този, който не очаква нищо, защото никога няма да бъде разочарован."

  И така, очакваш да видиш мечтата си в истинската реалност, а не в измислината, онази, която се ражда, когато затвориш очи и засънуваш. Очакваш да я видиш същата, такава каквато сама си я нарисувала с моливите, ала двете реалности хвърлят различна светлина върху мечтата ти...

  Докато си горе, "далече от пипалата на градския живот", далече от топлото легло, студената бира и минералната вода ставаш по-сензитивен, по-проницателен, по-самотен, а защо не и по-силен...Тук си мислиш, че познаваш някого, но разбираш, че грешиш и че хората, винаги могат да те изненадат с държанието си. За това не очаквай нищо от никого...Тук научаваш едни от най-важните закони в живота- "Няма вечни приятели, има вечни интереси", " Дори и в планината хората могат да бъдат груби", "За парите няма граници, те толкова добре виреят по хижите на 3800-4500 метра", " В труден момент разчитай само и единствено на себе си, защото невинаги този с когото си тръгнал за нагоре ще ти помогне", " Една и съща мечта поставена в измислената и в истинската реалност невинаги изглежда по един и същи начин" . И може би най-важното " Никой не ти е виновен че си избрал да очакваш нещо от хората, с които си тръгнал за нагоре", защото

   

  Имаме смелостта да избираме, да избираме как да се облечем, какво да ядем, кого да обичаме, за какво да мечтаем. Защо казвам смелост, а не привилегия ли? Защото Изборът влачи след себе си и онази строга, изтънчена дама, с идеално изправени дълги коси, държаща по една маска в двете си ръце. Тази дама се казва Отговорност! И тя невинаги ще сложи маската с дъх на пролет, усмихнати устни и цвят на свежи цветя! Често, мили човеци, тази Отговорност навлича онази маска, която я превръща в чер сандък, пълен с облачни последствия, лъхащи на вкиснало!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2015-01-14
прочитания: 214
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход