StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,678
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,128
   Точки: 2,624,171
   Съобщения: 124,711
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Магии, вещици и светове

            “Отдавна, отдавна, толкова отдавна, че никой не знае преди хиляди, милиони или милиарди години е било, защото тогава нямало кой да пише истории и да разказва приказки… Та тогава живеели само магьосници  и вещици по света. А самият свят? Той бил само въздух и нищо друго. Вещиците летели насам - натам в тъмното и само очите им светели като фенерчета, че иначе щели да се блъскат непрекъснато. Били много смешни. Искали да си починат и застивали в странни пози, сякаш седели на нещо или се подпирали. Искали за спят и лягали ей така с изпънати крака и висели в пространството, уж имали невидимо легло. Хранели се само с въздух и от нищо не се вълнували. Дори никога не пиели вода, защото нямало. Това еднообразие след време им омръзнало. Започнали да стават все по неспокойни, да се закачат и да се шегуват или да си правят номера.
            Веднъж една магьосница се блъснала в друга случайно, а оная така се завъртяла, че започнала да маха смешно с ръце и крака наляво и надясно. Това й харесало и тя оставила това движение завинаги наоколо. Така се появил вятърът. Другата пък се ядосала и от завист и злоба от очите й заизлизали искри. Тя ги хващала с ръцете си, но те ставали все повече и повече, та магьосницата нямала друг избор и ги хвърлила нагоре високо, високо и те се пръснали на всички страни. Така се родили звездите. На другите вещици им станало интересно и взели, че започнали да се удрят и блъскат нарочно. Събирали искрите в шепите си, правели топки и се замеряли с тях. Малките топки ставали големи, големите още по-големи, а по-големите  най-големи. Топките започвали да се въртят около себе си и се превръщали в планети. Играта  харесала на магьосниците и те започнали да се смеят толкова много и силно, че от устите им заизлизал огън, който се събирал на голямо кълбо. Хванали го те, но  опарили ръцете си и го метнали и него в небесата. Звездите се скрили и станало много светло, а чудото нарекли Слънце. Зарадвали се вещиците, но им станало много горещо и започнали да се потят. Дрехите им се намокрили. Хванали ги и започнали да ги изстискват. Капки западали и дъждът се родил от тях. Да, ама нямало къде да пада и вещиците, започнали да късат от дрехите си и да ги хвърлят насам-натам. Те се втвърдявали от горещото и ставали на камъни и скали. Всичко изглеждало сиво и грозно. Пак били недоволни създателките на тия чудеса. Скубели косите си и ги  разпилявали наоколо, а те били различни на цвят, големина и форма. Така се появили разстенията, цветята и дърветата. Слънцето се уморило да грее и се скрило зад една планина да си почине, а после пас се показало. На светлото дали име Ден, а на тъмното Нощ.

           Магьосниците продължавали да измислят разни неща и да се чудат какво да правят с тях. Започнали да кацат на планините и се опитвали  да вървят по тях. После отлитали на планините, разглеждали ги и правели там магии каквито си искали. На места ставало студено и ледено, на места горещо и огнено. Някъде имало вода и я превръщали в реки, морета, езера. На друго място счуквали ситни камъчета и ги превръщали в пясъци. Светът започвал да става красив, но все нещо му липсвало. Било някак си пусто и глухо. Магьосниците изтупали праха от дрехите си и той се насъбрал много под краката им , превърнал се в пръст, а после в земя. Създателките на света взимали пръст, смесвали я с вода и правели разни фигурки – първо малки, а после големи. Оформяли ръце, крака, глави и така се появили хората. Всяка магьосница духала върху фигурите и те оживявали, но с дъха им получавали и техните качества, чувства, настроения и се сдобили с красота, усмивка, доброта, алчност, злоба, омраза, завист… Сега пък хората скучаели и започнали кой знае защо да изпитват нужда от храна, за да живеят. Вещиците решили да им направят другари и да ги научат на труд, а после и сами да си търсят прехраната. Направили животните, птиците и рибите. Доволни от стореното, започнали да крещят ту бързо, ту бавно. Гласовете им се удряли в планините, там се пръскали и се връщали обратно. Така се появили звуците, а птиците и животните ги хващали и ги приемали за свои. Вещиците се изморили и полетели далече, далече в небесата и оттам наблюдавали какво става долу с това, което създали. Понякога се ядосвали, понякога се радвали или се възмущавали, но не искали да унищожават сторено, защото се забавлявали с всичко и всички. Опитвали се да въвеждат ред или да създават хаос, но оставяли хората сами да управляват живота и чувствата си, да работят, да оцеляват, да творят, да строят, да майсторят, да рисуват, да пеят, да  мислят, да танцуват, да обичат… И - всички били доволни, най вече вещиците. Постепенно ги хванал мързел и забравили магиите си или ги загубили някъде, но  никой не знаел точно къде. Превръщали се само в наблюдатели, сякаш били на театър, но не скучаели, а  коментирали, смеели се или се възмущавали, но вината била тяхна. Нали сами създали такъв свят и трябвало да го търпят какъвто е! Освен това без магии не можели да направят нищо. Тайно всички се надявали един ден нещата да се оправят и да станат по-добри, светът по-красив, а хората по умни… Само трябвало да се открият магиите!”…


            Комисия не вярваше на очите си. Това беше произведение, изпратено за училищния конкурс “Какво мисля за създаването на света?”. От една страна беше написано грамотно, имаше смисъл и беше най-добрата творба, но погледнато от друга страна? Та авторът беше пълен безбожник и щеше да предизвика разногласия, шум, бум и никой не можеше да си представи какво ще стане след това. Дали родителите му знаят за тия глупости, дето се въртят в главата му? Едва ли! Иначе щяха да го строят в две редици. Ами, ако разберат от църковното настоятелство? Като нищо ще анатемосат цялото училище. Не,не! Не можеха да го допуснат! Та оттам винаги получаваха помощ за бедните деца… Ох, дано и учените не узнаят за теорията на този незнаен ученик! Вярно, че тогава това малко учебно заведение ще стане известно в цял свят, но защо да дават напразни надежди на хлапето? Ще вземе да се възгордее, да пренебрегне съучениците си, да се издигне толкова бързо в обществото… Не! Няма да го позволят. Учениците трябва да си знаят мястото! Това на нищо не прилича! Фантазия… Детска измишльотина…
            Журито се състоеше от няколко известни в града учители, заедно с кмета на общината. Те дълго умуваха. Накрая всички въздъхнаха и председателят на комисията зачерта написаното с червен цвят на химикалката си и сложи надпис с големи букви: ”Не отговаря на темата!”

 

Рая Вид, ІХ – Х,  2013

         


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-10-31
прочитания: 376
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход