Не искам да се оправдавам, че мисля..., нито искам да обяснявам защо... Но, нека помисля - мисля най-често за ето какво: Да мислим сме заложени и мислим непрестанно, без да подозираме, мислейки, на какво сме подложени. Дори когато осъзнаем, че мислим постоянно - наяве или насън, не знаем, че винаги на кръстопът сме изложени, но мислим... Мислим до своя край, до камбанния звън...А какво ли мислим и със себе си какво ли от мислите си отнасяме, когато в отвъдното се пренасяме?... В душата си мисли носим и може би нещо и от съдбата си, от себе си, не само от другите, искаме, очакваме, просим?... Само добрите мисли би трябвало в Космоса да отнасяме, ако с душата си мисли в него пренасяме... Мисълта е невидима за очите и това е нашето спасение, но, мисля, че това е най-голямото ни прегрешение на земята ни - и за добрите, и за лошите мисли, които се раждат в главата ни. Мислите са ръжда и разяждат душата ни, независимо дали стимулират или парализират делата ни. Мисълта е единственото невидимо, което е само наше и което ни дава свободния полет, което ни носи радост, дарява душата ни с вечна пролет... Мисълта може така да мълчи, че и на лицето ни и в делата ни да не проличи нейната сила и мощ. Мисълта ни може да е нашият собствен убиец - нашата бяла зима която, както смъртта, безвъзвратно живота ни взима. Всеки роден, все някой ден, от света си отива... Колко ли мисли непрестанно смъртта прибира, затрива, отнасяйки живота ни в отвъдното?!... Жалко, ако това богатство - мисълта ни, се губи, ако безвъзвратно загива и в земята с мъртвеца отива...Но, мисля, че мисълта не се губи, дори думите ми да изглеждат груби... Мисълта е единственото, което никой не може да ни открадне, ако не я изречем, или не я напишем. С изречена или написана мисъл всеки може да ни нападне, дори да ни убие, съгласни ли сте вие, които ме четете? Ако греша, моля , простете! А защо мислим? - Само за да се научим да говорим ли? А защо говорим? - Само за да се научим да спорим ли? А защо спорим? - Само за да се научим да оцеляваме ли? А защо оцеляваме? ... Може би, за да се научим да се надяваме, че който се научи отрано да мисли мъдро и достойно ще може да работи и да живее по-спокойно, и години към своя живот ще додава повече... Мисля си, с мисъл осъзнаваме най-вече, че мисълта е безсмъртна и в непрестанно движение. Мисълта е вселенско енергийно творение без измерение. Мисълта е Космоса и Всемира, които в душата си всеки търси, очаква, намира, подбира, побира?...