StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,441
   Потребители: 12,378
   Автори: 4,011
   Коментари: 319,224
   Точки: 2,652,900
   Съобщения: 154,149
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,744

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Любов, щастие и успех с разум

«Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена»....
                                                Яворов         


            Прав е поетът! Ако не беше така, щяхме да сме мъртви или просто роботи, защото какво друго са хората, лишени от чувства? Създадени по нечий вид и подобие сме, но не сме божества, а хора. Може би има нещо сбъркано в нас и прекалено много емоции влагаме в съществуването си, но не можем да бъдем безразлични за това, което става с децата ни, с родителите ни, с приятелите ни, с нас самите и дори с враговете ни. Но колкото хора, толкова истини! Всеки избира ъгъла на мислене или действие, както и пътя си на летене или пълзене. Всичко е въпрос на възпитание, на култура, на съзнание...
            Шопът Нане е казал: «Я не сакам да съм добре, я сакам Вуте де е зле!» И защо? Ръководен от завист, омраза, злоба ще му подлее вода, ще сложи на пътя му динена кора или бананова обелка, ща забие нож в гърба му, ще извади от девет дерета вода, само и само да го очерни, да го унижи, да го злепостави, да се издигне за негова сметка с цената на лъжата, на кражбата, на клеветата, на доноса, на безочието, на лицемерието, а после спокойно ще се тупне по гърдите, ще се подмаже на някого, ще лизне подметка, ще се надупи и ще каже, че е щастлив и действа с разум, а не с чувства. «Блазе му!» - ще речат някои и ще добавят – «Хитър е!». Други ще го оплюят, трети ще му завидят. Аз не бих сторила нито едното, нито другото. Няма да се изсмея, няма да го съжаля, въпреки, избора му, той е за съжаление. Човек не може да планира чувствата си! Не може да обича и да бъде щастлив по план с разума си. Робувайки на това, робува на егото си и се превръща в безскрупулен егоист. Ако не вложи душа, емоция, чувства в отношенията си с хората, как ще ги обича? С разум ли? Това не е ли някаква си тънка сметка, базирана на лични или финансови интереси? Как звучи такова нещо- да извади молива и да запише в тефтера си: «Днес ще бъда щастлив и всички ще ме обичат!»? Хайде, де! Нима този, който го пише, е изключил бушоните си или батериите, изолирал се е в някаква идеална среда и прегръща в инкубатора щастието и любовта си? Сигурно е повече от бог, щом го умее! А може би разумът му е супер или свръх човешките възможности на извънземно същество?
            По дяволите! От суета, забравяме къде стъпваме и се опитваме да засенчим слънцето, размахвайки юмруци, жадни за власт, пари и величие. По пътя си тъпчем, тровим, бесим, стреляме и... оцеляваме! Кой ти гледа гладния, босия, голия? Кой мисли за другия? Важни са джобът и разумът! Майната им на чувствата! Да го духат творците! Каква поезия и проза може да има, ако в нея влагаме разум, а не чувства? Ами то е като в живота - какъвто е човекът, такава е и рожбата му! Не можеш да очакваш от егоиста съжаление и разбиране, нито истинска любов. Тя просто е планирана. Не можеш да искаш някой да сподели щастието си с теб или да те направи щастлив, когато той си прави чертежи за бъдещето на твой гръб. Човек може да планира къщата си, финансите си, работа си, но не й чувствата си. Виждаш ли любов или омраза по заповед? Можеш ли да говориш или да пишеш за нещо, което не те вълнува, не те трогва и не вникваш в него, не го разбираш? Едва ли! Опитай само и ще получиш нещо сухо, нещо безлично,бездушно и скучно, нищо че употребяваш модерни изрази, чужди или купешки думи, нищо че си умен, интелектът ти е на ниво, ходил си по целия свят и си запознат с историята и културата на другите народи, ти просто нямаш чувства да предадеш красотата и смисъла на нещата, нямаш усета за тях, влагайки разума си само...
            Душата наистина е стон и зов! И който я има, притежава най-голямото богатство на света и е готов да протегна ръката си за всичко на всеки! Дори и да го обича и направи щастлив, да полети с него, да загине заради него и то без планове, без сметки, без користни мисли. И никой няма право да пречи и да чупи крилата му, защото душата е като птица, устремена към висините и достигне ли ги, човек наистина е щастлив!...



Рая Вид, 16.10.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2014-10-16
прочитания: 281
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 17 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход