Припознах те вчера (някъде по обед) с един чичко -
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.

Първо - той примря за миг от страшен уплах,
после се развика басово, опита нещо да ругае,
аз се вкамених и вперих в него поглед като улава,
прихнах да се смея истерично, вместо да си трая.

И през смях до сълзи, извиних се, че съм сбъркала,
че със таз осанка снажна много ми напомня теб,
той прокара тънки пръсти през косата къдрава
и от будката съседна купи шоколадов сладолед.

Седнахме със сладолед в ръка на пейчица зелена,
край нас идилия от бременни и майки със колички,
от жеста му спонтанен бях твърде възхитена,
но няма нищо странно - аз съм много симпатична.

И започнахме да бъбрим - за живота, като цяло,
не усетихме кога ледената клечка се съблече,
вятър мързелив играеше с къдриците му - вяло
и в сладки приказки и смях следобедът изтече.

Преди раздялата, запалихме цигара - „за последно\",
от огънчето поглед вдигнах - не, това е някаква шега!
Ти бързаше по тротоара. Ясно - привидение поредно,
но пулсът ми като оса се стрелна и подсказа, че греша.

Изопнах тялото си кльощаво подобно котка, като струна,
от нисък старт готова бях за миг към теб да полетя,
но погледът ти ме отмина. Бързо чичкото целунах -
за мен той беше ти. Говорейки посрещнахме нощта.