uFeel.me
Къщичка
Автор: Lucky,  13 юли 2011 г. в 12:14 ч.
прочити: 313
Знаеш ли, бях се изморила от тази битка между мен и собственото ми Аз. Така му се ядосах на това вечно ухилено и уверено мое Аз, та реших да му хвана спатиите. От къде се вземаше тази му самодоволна физиономия?!! Разрових се като данъчен край него. Ама рових, та чак искаха да ме наемат за услуги с багер. На фона на всичките ми усилия, всичките ми ядове и проблеми с така наречения ми живот, стигнах до отговора. Ами той, моят Аз свободно се приютяваше в съзнанието ми! А там, братко - светло, чисто, безпроблемно и птички пеят, та се късат. Обърнах се и погледнах моята си къщичка.
Живеех на улица \"Разум\". Къщата ми строена от масивни догми, сякаш строителите на пирамидите са ги редили. Строителите ли казах? Странно защо, пред мен изникнаха образите на родителите, учителите, попа, на кмета, че чак и селския милиционер ми се строи... и за мой ужас, всички те размахват поучително пръст и нещо ми вменяват. Отесня ми кожата. Тръсвам очи и прогонвам видението. Седя пред стълбите на моята къща. Много стълби! Всяка от тях носи името \"Трябва\", \"Задължително\", \"Общество\", \"Какво ще кажат хората\"... и прочие. Край нямаха, но нали съм си боец, втурнах се през глава и почти останала без дъх ги изкачих.
Най-после отварям врата! Заковах на първа крачка!
В сумрака видях голи стени, мърлява постелка,л ъскава паница... а в нея глозган кокал.
-Мамка му! - от гърлото ми се откъсна дрезгав лай.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me