<address>Картина пред очите ми изплува... Във нея малки палави момчета намигат ми и се усмихват, протягат малките ръце... Прегръдка да получат искат, усмивките да споделят. Светът в краката им се плиска и те от него се дивят. И тъй прекрасни и засмени забравили за теб и мен, стоят безкрайно удивени на Слънцето във светъл плен. Главата си склонявам тихо на рамото ти аз сега. Прегръдката ти ме завива и ме предпазва от студа. И погледите ни със нежност вперени към наш'те малки чудеса, намерили чрез нази дверите докоснали се до света. Благослови ни нас Вселената "създатели на Вечността" да гледаме със тебе вплетени порастващите ни деца.</address>