Сън ли си, или мечта? Или изплакана сълза, дългочакана искра припламнала за миг в нощта, дъждовна капчица останала сам самичка, единствена за мен след дъжда.
Провокираш в мен красиви, нежни чувства... мисли. Какво си ти? Какво направи с мен, кажи?! Заспивам и се будя с най-красивата за мене мисъл на света - мисълта за теб. Душата ми разголи и нови светове за мен разкри. Всичко в мене съживи. Сякаш от дълъг сън събуди ме и отново аз живея, отново мога да се смея. Всеки следващ миг със теб ме кара да се чувствам жива, истински щастлива. А погледът ти ме хипнотизира, провокира. Потъвам и се разпилявам в него като звезден прах.
Ти върна светлината в мрачните ми дни. Прогони упорито настанилата се в мен тъга, стелеща се навсякъде около мен като мъгла. Ще стискам здраво в шепи любовта ти, ще я пазя. А ти в сърцето ми се настани удобно и завинаги в него остани.
Не искам през живота ми просто да минаваш, да си кратка светлинка в тунела. Искам както зашеметяващо се появи, така и в него да останеш ти. И заедно да нижем своите мечти като мънички мънисти.