- Може ли да те прегърна?

Колко обикновен и в същото време необикновен въпрос.

Едва ли е  възникнал от припламнала искра между женското и мъжкото начало. Ако беше така, щеше да избухне направо отговорът и щеше да сътвори от последвалите минути един незабравим миг. Не. Това е изригване на трупаното чрез други сетива. Спонтанно възникнало, неудържимо желание, в пространството на което няма място за мисли като „Сигурно ще изглеждам страшно глупаво.” или „Какво ще си помисли за мен?”.  

Случвало ли ви се е?

Това е бял въпрос и много ми се иска да попитам:

- Може ли да те прегърна?


.