StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,534
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,156
   Точки: 2,656,795
   Съобщения: 154,305
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Из"Дневниците на един вятър"7- Един необикновен ден на един обикновен вятър


Утро!

Слънчева заря.

Отваряш очи и разхождаш поглед из стаята. Денят шепне обещания в ухото ти. Ставаш, отмиваш съня с ободряващ душ, обличаш най-неустоимата си усмивка и се гмурваш в цветната тълпа от хора. Всички вървят нанякъде - сериозни, весели, неутрални. Някои се усмихват, други оставят хладен полъх след себе си.

Интересното е, че тези, които забелязваш, също те забелязват- разбираш го по внезапно обхваналото те смущение от факта, че  очите им отвръщат на твоите. Забавно е. Усещаш  как кимваш за поздрав, сякаш виждаш стар познат. Кимват ти!

Хубав знак!

Следваш поривите на вятъра. Избираш различна улица за да стигнеш до познато място. Спираш за малко, пускаш няколко монети в машината за добро настроение, вземаш чашка топло вдъхновение и продължаваш безгрижно по пътя към мечтите си...

Хубаво нещо е животът- си мислиш - нищо, че в далечината проблясват мълнии... Нищо, че тълпата понякога губи цвета си, а хората те замерват с раздразнение, вместо с усмивки. Нали си имаш чадър от вяра и обувките на душата ти не пропускат мръсотията. Спомняш си, че все пак при бурите се освобождава напрежението. Явно и с хората е така. Ако след урагана отношенията оцелеят, значи уроците са усвоени с максимална полза и за двете страни. Ако ли не - колкото хора, толкова учители и всеки следващ е по-добър от предишния, защото само ти напомня, че няма какво да губиш, нито на кого да се доказваш.

Бил си на дъното на пропастта. Идваш от окото на бурята и ти е достатъчен фактът, че си успял да се измъкнеш, да събереш отломките от разбитите си илюзии и да изградиш наново своя свят - ден по ден, къс по къс. Не ти трябва разбиране, защото не искаш никой да съпреживява болката ти или чисто по човешки я ревнуваш, защото е единственото нещо, което ти принадлежи истински.

На вятъра в теб обаче никак не му се тъгува, а той е още по-труден за разбиране.

Не можеш да го задържиш на едно място, нито да го вкараш в каквито и да било рамки. Той е див и непредсказуем. Понякога е повърхностен и досаден, друг път те поразява с дълбочина и проницателност. Нищо не може да му убегне и нищо не може да го изненада толкова, че да предпочете човешкия , пълен с ограничения свят, пред необятността на Космоса.

 

Денят преваля. Отново си изправен пред познатата дилема- хората или свободата да бъдеш себе си???...

 

       Залезът мързеливо се отпуска в очите ти. Гларусите разплитат черните коси на нощта и става неестествено тъмно.Внезапно ярка като комета мисъл, те кара да осъзнаеш, че отдавна си направил своя избор... Избрал си хората, за да не забравяш, че си вятър!

Затваряш очи и се усмихваш. Земята става точка- малка, безценна, синя точица в необятния океан от мрак и светлина...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2011-07-08
прочитания: 303
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход