Питаш се какво ли липсва в уж „подредения ми свят“? Питам се и аз, когато затворя нощем очи и не мога да заспя... от самота… Превърнала съм се в изящен егоист, който не може да мисли за друг освен за себе си, дори и да го иска… Опитвала съм се, но пак мисля на първо място за себе си… А толкова искам да обичам и да бъда обичана, но уви… Винаги, когато си помисля, че съм толкова близо и сапунения мехур се пука, а аз падам на земята по сама от всякога, с разбито сърце … Не знам аз ли съм ви виновна за всичко, че пропилях толкова любови… Знам, че любовта е да даваш, а не само да получаваш… но защо не мога да дам всичко от себе си?  По дяволите, уж имам всичко, но за какво са ми тези пари, за какво са ми, като няма с кого да ги споделя… Нямам приятели, любим човек до себе си… Нямам нужда дори да споделям… чувствам се толкова отдалечена от всички… Чувствам, че онова парченце от огледалото на злото е дълбоко заседнало в сърцето ми и не ми дава да си поема дъх и да обичам безкористно… Никой не ми е виновен, че страдам… сама си го направих… и няма кого да виня… Но ми се иска да променя всичко… да се родя наново и да не допускам същите грешки…

ПРОСТО ИСКАМ ДА МОГА ДА ЧУВСТВАМ!!!

Нищо не може да ме зарадва истински… Този лед така е сковал душата ми… и няма да мога да го разтопя…