StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,679
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,003
   Точки: 2,647,525
   Съобщения: 150,937
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,808

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ИЗПОВЕД...

Човек научава по нещо на всяка възраст. Понякога и болката ни учи. Пречупва ни. Аз обичах и бях обичана, но загубих - това беше най - голямата болка в живота ми. Научих се да не съм строга към себе си и да не си казвам, че на мен няма да ми се случи. Страдах много, загубих много, но за всичко си има причина. Това научих от живота!

Ти донесе в живота ми много радост , но и тъга, а тя ме промени много!

Казвах на сърцето си, докога ще отблъскваш щастието? Събуди се! Животът е миг взет назаем, който ще бъде платен!  Всичко в живота е като един учебник, когато щастието дойде не трябва да се гони!

Накратко: - Трябва да намираме във всяко положение, нещо което да ни прави щастливи. Трябва да мислиме така и да се бориме с трудностите, които ще ни поднесе живота. Иначе животът ни ще бъде много скучен...

Дълго време ти беше пристана на моето щастие...От мига в който ме целуна си в сърцето ми! Но дълго време не исках да си го призная...

Невъзможно е да сме заедно, невъзможно е  да сме щастливи. В някой друг живот...но ако пак си по - голям от мен, изчакай ме този път, не бързай да целуваш друга преди твоята принцеса!

Не искам да се откажа от теб, но мисля че страдах достатъчно! От доста време ти си част от моя живот, така както аз съм част от твоя.

Понякога, се срамувам от чувствата си. Може би, защото си мисля, че никога не са били споделени или поне не си го показвал. Искам да чуя гласът ти - той ми е достатъчен за да продължа да се боря, дори с „духовете" в моя живот. Но не винаги ме е задоволявал само той, искам да видя и лицето ти - тогава съм наистина щастлива.

Животът е като пеперуда - трае само миг...

Преди време обещах, че ще отворя сърцето си отново. Но се отвори твърде късно...

Сънувах те...Разказах ти... Никога няма да забравя този огромен букет от бели лалета и думите: „ Не бягай от щастието! "  Чувствам те толкова близо до себе си, а всъщност си толкова далече...

Животът ми без теб няма да е същия. След всяка нощ идва утрото, но теб те няма до мен... Искам и при мен да изгрее слънце, но ми трябва време и повече търпение!

Обещах си, че това ще е последното страдание в моя живот! Ще започна всичко отначало... Ще бъда търпелива...

Не си тръгвам, а бягам. Бягам от това, което искам или по точно бягам от това, което се страхувам да поискам!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2009-07-03
прочитания: 468
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход