StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,706
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,048
   Точки: 2,648,263
   Съобщения: 150,352
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

И рече Господ:


           Скучаеше Всевишният там, горе в небесата и се чудеше какво да прави сам. Наоколо беше тихо и пусто и сивото ежедневие му беше омръзнало. Дълго мисли и накрая реши. Махна с ръце наляво, надясно, нагоре, надолу и създаде първо слънцето, а после звездите и планетите. Така се появиха денят и нощта. След това пусна дъжда и вятъра, пръсна разни семена наоколо и поникнаха от това различни растения, треви и дървета. Огледа се и хареса красивата градина, която нарече Райска, защото в нея имаше всичко, което може да има на такова място. Цареше спокойствие и се носеше аромат на цветя и плодове. Измайстори шадравани и красиви малки водопади. Засвирука си весело с различни гласове и по дърветата се появиха сладкопойни птици. Липсваше само нещо, което да му бъде другар и да разговаря с него. Тогава Господ направи едно създание, вдъхна му живот и го кръсти Адам, като нещо, което е дал на света. Усмихна се доволно, но беше изморен и на седмия ден рече:
           - Стига толкова! Сега ще си почина...
           После беше - някъде на следващия ден или на по следващия, когато погледна какво е сторил и тогава се хвана за главата. Уж сътвори Човека по свой образ и подобие, а той изглеждаше някак друг. Беше странно многолик и цветен - ту бял, ту черен, ту с дръпнати очи, ту мургав, ту безгрижен като дете, ту тъжен и болен, но зъл и мърморещ, ту добър и щедър. Ами сега? Не беше го планувал така. Извика го при себе си и го научи да говори, да пее и да се смее. Дори го разведе наоколо, но човекът беше разсеян, страхуваше се от нещо и все се оглеждаше. Измисли му разни игри и построи чешми, от които се лееше мед и масло, а от други руйно червено вино, но и това не помогна.
          Веднъж издебна Адам, докато спи и взе едно от ребрата му. От него направи жената - красива, умна... Искаше тя да го вкара в пътя, но Ева, както я нарече, се оказа суетна, любопитна и нетърпелива. Непрекъснато питаше, пипаше всичко и надничаше навсякъде. Така попадна на змията и опита вкуса на ябълката, а после съблазни мъжа с нея. Ядоса се Господ, грешници ги назова и ги изгони от райските си покои, като им рече:
          - Нямате място тук, неблагодарници такива! Махайте се от очите ми! Искам сами да опознаете света и да осъзнаете какво сте сторили. Сега вземете тези семена, засейте ги и се трудете честно! Живейте разумно, за да изкупите греховете си...Когато се наложи, ще ви помагам.
          После с един замах ги прати на планетата Земя и те се заселиха там. Посяха семената и поникнаха растения, но не бяха такива като в Рая, а сред тях имаше и бодили, и плевели, ненужни, които задушаваха истинските. Заеха се Адам и Ева да ги чистят и после с труд и пот събраха плодовете и житото, което ставаше все повече и повече. Омръзна им една и съща храна и поискаха от Създателя си нещо друго. Той се смили и им прати животните и птиците, но с тях и изпитанията. Докара студа и горещините и ги научи как да се справят. От животните и птиците имаше такива, които да им служат за храна, други за игра и трети, които да всяват страх и почитание. Мъжът и жената се справяха, но дойдоха децата им и грижите по тях...
          Мина време и се навъдиха много хора, но не можаха да си разделят благата. Започнаха да се карат, бият и убиват. Замисли се Господ отново и рече:
         - Давам ви закони и заповеди, които да спазвате. С тях ще живеете разумно...
         После пак погледна какво е сторил и отново се хвана за главата. Всички лъжеха, крадяха, убиваха, пожелаваха жената на ближния, не почитаха старците и болните... Дори си бяха измисли божества и им се кланяха до земята... Явно всичко забранено ги съблазняваше... Реши тогава Всевишният да въведе равенство, като им даде парите. Но - хората се оказаха алчни и завистливи. Гледаха да имат повече от другите и трупаха несметни богатства, без да съжаляват тия, които не успяха да си вземат нищо.
Ядоса се тогава Господ и премахна безсмъртието им. После прати болести, тревоги и още изпитания на Земята, за да вразуми неразумните, но те не разбираха, какво се иска от тях и затъваха все повече и повече в собствените си грешки и безочие. Не се страхуваха. Направиха се на велики и започнаха да се лекуват сами. Спряха да вярват в другите и се стремяха да завладеят света. Тогава Господ вдигна ръце и рече:
         - Вървете по дяволите и се оправяйте както можете!
         А дяволите това и чакаха. Доволно потриха ръце, запалиха огън и сложиха казаните. После започнаха да плетат интриги и да настройват смъртните един срещу друг. Пламнаха пожари. Избухнаха войни. Забравиха се красотите. Всеки живееше за себе си и не искаше другите да са щастливи. Дори започнаха да говорят на различни езици и въобще не се разбираха. А дяволите се хилеха...
Земята се разтресе и първо задимя, а после изхвърли пламъци и гореща лава, като погубваше всичко по пътя си. Небето се съжали и заплака. Морето се надигна и наводни всичко. Хората не се уплашиха. Измислиха нови болести и лекарства за тях.Силните и богатите изобретиха машини и откриха ядрени бомби, за да държат слабите в подчинение... Имаше отчаени и нещастни...
          Господ наблюдаваше всичко, но май се отказа да се бори и да раздава правосъдие. Дори вече съжаляваше, че създаде Човека. Идеята му беше прекрасна, но явно някъде беше сгрешил. Идеше му да унищожи всичко и всички, но се замисли за причините и последствията. Калта, от която направи Адам, беше хубава, мека и чиста. Извая го според исканията и възможностите си и му вдъхна от своя живот. Тогава? Ева ли го развали? Или той сгреши като ги изгони от Рая? Искаше да ги вразуми, да ги възпита...Нещо друго беше, но какво? Ами, да! Не се съобрази само с едно. Мъжът и жената не живееха в идеална среда. Бяха зависими от времето, от околната среда, от средствата и борбата за оцеляване, както и от собствените им възможностти и разбирания. Появиха се още хора и колкото бяха, толкова истини имаха за нещата. Освен това всеки определяше собственото си съзнание, култура и възпитание... Те правеха това, което можеха и различните ситуации ги караха да реагират така. Напраиха подобрение на труда си, но го сториха за собствено удоволствие и развлечение. Искаха време и удобства за игри и забавления, не само за работа, нищо че органите им закърняваха, те разбираха щастието по свой начин. Защо тогава да им се сърди? Винага беше негова, че такива ги създаде... Въздъхна Господ и рече:
          - Нека живее Човекът! Но как, това зависи най-вече от него. Всеки сам кове съдбата си и не трябва да разчита на създателя си... Аз отдавна съм вдигнал ръце... Нека се обичат и да се множат! А кога ще спрат да се унищожават, сами ще разберат...




23.11.2013, Рая Вид


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-11-24
прочитания: 275
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход