Заклещи се болка в гърдите,

Пулсира без ритъм сърцето,

душата раздира се,бавно…

Треперят ръцете  

и парят целувките

езера на нашите сълзи.

Не бива да плачем,

Не пред децата…

Отново  на силни се правим,

Макар, че дъхът не ни стига!!!

И прашният куфар,

горделиво се звери…

Часовникът  нервно  тиктака…

Не знаем какво да си кажем,

тревогата думите спира…

Проклинам съдбата

задето разделя ни с тебе отново!