Заклещи се болка в гърдите,
Пулсира без ритъм сърцето,
душата раздира се,бавно…
Треперят ръцете
и парят целувките
езера на нашите сълзи.
Не бива да плачем,
Не пред децата…
Отново на силни се правим,
Макар, че дъхът не ни стига!!!
И прашният куфар,
горделиво се звери…
Часовникът нервно тиктака…
Не знаем какво да си кажем,
тревогата думите спира…
Проклинам съдбата
задето разделя ни с тебе отново!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me