Животът ми поднесе много роли и искаше от мен да ги играя... Но аз не бях в училището за актьори и в тях не можех да се разпозная.
Умело свалях долу всички маски,
преди да могат те да ме обсебят...
А той се сърдеше...(постъпвала съм детски),
захвърляла съм всяка му постеля.
Дали защото моят свят различен
не се нуждаеше от вещи и от хора...
Незрящ за всеки, твърде романтичен
той търсеше във вярата опора!
Не в маските на празните усмивки.
Не в хилядите погледи фалшиви.
Не в скъпите, луксозните обвивки,
а в истините - бедни, парцаливи...
И казах му - една, едничка роля
по пътя си трънлив ще изиграя...
Да бъда себе си! Друга не мога...
Дори сама, но истинска... Докрая!