Не искам да срещна най-красивата :-}, най-широката :)))))))) или най-влюбената усмивка... Искам да срещна най-искрената...
Усмивка - :)), която ще „светва” всеки път, когато си я заслужа, която ще „грейва” всеки път, когато си я отвоювам сред сивото ежедневие в този свят, в който изразяваме чувствата си не с думи, а с емотикони.
Усмивка, която ранно или късно, ще премине в „безмълвие” - :X, а защо не и в това, което е антонима на усмивка (има ли такава дума)... Да я наречем „намръщенка”, а?! Или просто да я Е-МО-ТИ-КО-НИ-РА-МЕ отново - :((( .
По-страшно, обаче, от фалшивите, престорени, насилени, изпросени усмивки е само БЕЗ-РАЗ-ЛИ-ЧИ-Е-ТО.
Без, раз, личи, е, то... БЕЗ емоции, с реплики „изстреляни” от РАЗ, явно ЛИЧИ Е ТО. Поредната глупава игра на думи... Поредното среднощно словоблудство и (само)задоволяване на графоманския ми вълчи глад...

Но спри сърце! И Автокритико, и ти се овладей!

А дали от Скайп имат емотикон за безразличие? Не би трябвало да имат. То си личи във всеки ред „изстрелян” от човека отсреща, във всяка автоматично-машинална написана „от-две-до-пет буквена дума”... Във всеки излишен емотикон...
А преди малко (сигурно е било към 1:24 – 1:27) ми се прииска да изпратя този СМС:
„Живеем в страна, в която голямо уиски с кола в любимото ми заведение струва колкото книга от 2011 г. на един от любимите ми автори. ‘гаси що не намалят цената на шибания алкохол, че хората съвсем ще спрат да четат ;)))\"
И естествено завършващ с емотикон – „усмивка” или „намигане”, за да не ме сметнеш за съвсем луд... А защо, се питам, да не ти го кажа като се видим следващия път на кафе... Споделено, преразказано, наизустено, но без емотикони, а с действителна усмивка от моя страна...


Отсреща седиш Ти – малко отегчена, погалена от ранно-есенното слънце... Усмихваш се, усмихваш се, усмихваш се – с най-искрената ти усмивка. Познах си я и искам да я обичам вечно, заедно с теб, любима...