Поредното питие допивам бавно.
Не бързам. Просто няма за къде.
Безвремие във настояще гадно,
разстлало се край мен като море.

Полазвам в дните си предишни.
Преглъщам. Търся малките неща.
Превърнали мечтите ми в излишни,
довели до  ръба на пропастта.

Така изглежда случват се нещата.
Все някога настъпва и мигът,
когато капката поредна е пределът,
и някак тесен става и съдът.

Цигара паля. Някой нещо казва.
Не помня. Вече няма и какво.
Уж имам всичко, а пък нямам нищо.
По дяволите. БАРМАН, Я СИПИ ЕДНО!