- Братовчед е, но ме е срам да го кажа! Беше отличник в училище, с медал завърши. Акъла му - бръснач и какво бъдеще го чакаше, но...

Времето ли се оказа подло-вълче, друго ли? През първите години на промяната замина за Дания. Викахме си ... ще дръпне, езици знае, умен. Но...

После се чуха невероятни неща за него. Станал приятел с един от синовете на дипломатите ни там. Една вечер играли в казино, спечелели много пари. Но онзи издокарал нашия, изиграл го подло.

След седмица Евстати го пресрещнал. Отрязал главата му като на пиле и я сложил на колата му. После го съдили, вкарали в затвора. И там попаднал на „хора” - от сръбските братя.

Та те ли, кой ли... измъкнаха го от определеното.

И сега тук се подвизава - герой на новото време.Фондове, далавери...все каймака на деня. Времето работи за него!

Аз също бях  отличник в училище! После в Москва учих. Всичко по мед и масло беше. Второ висше взех, до поста директор стигнах.

А днес разруха - без работа! Ето сега, наследствена гора продавам.Купи я!Изгодно я давам. Другите, които имаха като мен, фирми им отрязаха дърветата - нощем все за гръцко ги караха.

Но аз не мога, душата ми не дава! Да бях като Евстати! Сега на морето в скъп хотел лятото да живея!

Но не съм, не мога! Не става!

08.11.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ