Здравей, Самота!
Добре дошла си ми на гости!
Не стой отвън на прага, влез,
удобно на дивана настани се,
ти, приятелка си моя стара,
дай да запалим по цигара.
Аз ще си сипя и едно уиски,
че нещо май душата ми ме стяга,
тежи ми болка стара, затова всяка вечер
в чашата с уискито се давя.
Не бързай да си ходиш,
поне за тази вечер при мен остани,
не с думи, а само с поглед тих,
на теб за болката и раната в сърцето ми
всичко ще разкажа.