StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,551
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,625
   Точки: 2,638,878
   Съобщения: 137,453
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дивачката Емилия

Аз бях наплашено дете и такава си останах и като момиче, та и до сега. Бягах от децата, после от момчетата...единствено от книгите не бягах, защото те бяха за мен вълшебни и ме пренасяха къде ли не по света. В пансиона в град Лом едно момче Венци ме харесваше и аз като го видех се изчервявах и се спъвах. А един път, за да не мина покрай него на стъпалата, аз скочих от горното стъпало, а там долу са били лопатата и метлата и ги съборих...хахаха..каква шматка съм била. Когато бях в 11 клас в гимназията получих едно малко писъмце от едно момче, но кое ли е то? Пишеше ми, че много ме харесва и е мой обожател и ми определяше среща в 18 часа пред будката за вестници. Ще го позная, защото ще държи в ръката си вестник. То там пред будката, никой сигурно не ще държи вестник, а само той. Но аз не посмях да отида, а пратих приятелката си да отиде, но тя не е видяла познато момче и така свърши поканата за моята първа среща. Като завърших гимназия отидох на гости на братовчедка си Фидана и бати Гошо в Пловдив. Те нямаха деца и когато почина баща ми, са искали да ме осиновят, но майка ми не ме е дала. Във влака от София бяхме няколко човека в купето, но след две гари, те слязоха и аз останах сама. И в купето нахлуха момчета с униформи на ПЖИ и аз забодох глава в книгата. Срамувах, но те ме разпитваха и даже поискаха да им кажа адреса, където отивам, за да ми пратят картичка за първи май. И получавам аз едно писмо, но не знам кой ми е писал от момчетата и поисках снимка. Той беше хубаво и добро момче, като мен беше сираче, но аз не знаех какво да му пиша в писмата. И така вижте какво измислих с моят прост акъл. Аз му пращам писмата на сестра ми на село, а тя му отговаря от мое име, но аз не съм ги чела и не знам какво му е писала. И ето, че един ден той дойде в Пловдив да ме види и излязохме пред къщата, той ми говори, нали знаеш какво си писахме, ами сега от къде да знам какво му е писала сестра ми. Той поиска да ме целуне, а аз избягах и така свърши и тази среща. Едно момче от Пловдив, близо до нас ме е харесал и кака Фидана ми казва, че Петьо е много добре момче, иска да говори с мен и да ме заведе на кино, но го било срам, а аз И казах, че и мен ме е срам. А пък като си бях на село, отидохме всички момичета на националната ни вечер на 3 март. Всички танцуват, а аз както винаги седя сама. Появи се едно непознато момче и ме покани на танц и после седна до мен и си говорехме. Той е от София и беше дошъл на гости на баба си в Якимово 1. И от него бягах, той ми пишеше писма и беше сериозен, но Емилия дивачката от всички момчета бягаше като дявол от тамян. И така, докато майка ми реши да ме ожени за един Софиянец, той пък искал момиче от село и за да не ме ожени майка ми, аз се ожених за мъжът ми. Аз съм се  родила на 26.09.1947 година и ме сложили в едно кошче в току що построената нова болница в Якимово 1. След два дена се е родил мъжът ми, но за него не е имало кошче и са го сложили при мен да си гукаме по бебешки... На два дена съм била когато сме спали в едно кошче с него и още тогава орисниците са ни орисали:- тези двамката да раснат и пораснат и тогиз да се срещнат и двамката да се вземат. Може би и затова нещо да ме караше да бягам от всички момчета.Една хубава вечер през месец май идва мъжът ми и братовчед му и двамата да ме искат и ме питат кой избирам от тях? Аз харесвах мъжът ми, той беше красавец, слаб, мургав, с тъмни очи и с къдрава коса и така на 7 май, беше събота аз му пристанах. Мъжът ми Иван, братовчедка му и един негов приятел и тримата с колелета дойдоха да ме вземат. А аз пременена и с моето си колело и така тръгнахме от Якимово 3. Но още на първия завой ми падна веригата и аз стъпих с двата крака в голямата локва на шосето. Мъжът ми слезе и ми оправи колелото. Та до тогава никакви срещи с момчета и целувки. Първата ми целувка беше на пристанушата ми, когато си отидоха гостите. А с такъв хубав ритуал ни посрещнаха още на шосето. Взеха ни колелетата и ни поведоха като пееха някакви песни...пред къщата хвърляха жито, сложиха ми и един хляб под мишница. Като влязохме в стаята ни, застанахме в единия ъгъл и гостите минаваха и ни честитяха, а ние им целувахме ръка, а те ни даряваха с дарове и пари. После ядене и пиене, а един цигулар свиреше и хубави песни пееше. Мъжът ми беше добър по характер, но имаше лошо пиянство и тогава косите на Емилия дивачката се изправяха от ужасните преживявания.Родих двете си деца, като свекърва ми ме обичаше като свое дете, двете заедно теглехме корите и правехме баница и тиквеник, тя беше моята опора. Но после останах сама с двете деца, търпях всичко заради децата и пак заради тях се реших и една нощ след като разби носът на дъщерята, защото се е напил, аз грабнах децата и избягах при майка ми и после се разведох. И така, пет години бях омъжена, но ми стигат за цял живот. Но съм му благодарна, че създадохме две деца и от тях имам трима внука и една внучка и един правнук и съм много щастлива. Ако си мислите, че съм станала хрисима и послушна, жестоко се лъжете, аз съм си все още онази Емилия дивачката от младостта ми.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2018-04-23
прочитания: 114
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход