uFeel.me
Детство
Автор: panterka,  5 януари 2013 г. в 14:44 ч.
прочити: 332
\"Къде е детството, къде ли?
То спи във коледния мрак
когато снежните къдели
разбрида вятър северняк.
...
А възрастният не разбира,
че то над него няма власт,
защото всеки ден умира,
но винаги остава в нас.\"
                 Атанас Цанков

   Случайно попадам на този стих в нета...
   И неусетно той ме връща години назад. В спокойствието на утрото под топлата завивка, внезапно нарушено от призива на \"вефа\": \"У дома часовник трака...\". И скоростният спринт по посока на този звук, за да не изпуснеш сутрешната приказка, която се слуша по пижама. Че как иначе ще започне новият ден без този ритуал? Нали докато слушаш приказката, баба прави най-вкусната попара на света. Ех, каква попара - със сиренце, масло и най-сладкия чай от билките, които само баба знае къде растат...
   Едва когато баба си отиде разбрах, че закуската вече никога няма да е същата...
   Но пък ме чакаше още един страхотен ден, пълен с предизвикателства и емоции!
   Предизвикателството да начертаем достатъчно голямо \"ура\", за да побира няколкото десетки дечурлига от блока... Дали днешните деца знаят изобщо как се играе на \"ура\"?
   Предизвикателството да изкопаем дръвче от гората, заедно с корените, да го засадим в градинката пред блока и всеки ден да му носим поне две кофи вода... Защо ли никой не ни се скара тогава? Дали улисани в своите грижи, възрастните пропуснаха поредната ни  пакост? Или факта, че тази \"пакост\" растеше ни спаси от поредното \"конско\"?
   Предизвикателството да се скриеш така добре, че този, който жуми да не те намери... Май и \"жомашката\" не е много позната на днешните хлапета.
   Предизвикателството да построим снежното иглу преди да е дошла бързоногата зимна вечер... И как да обясниш на един възрастен защо е толкова важно строежа да бъде завършен точно днес?
  И емоциите!
  Емоцията от онази \"бясна\" игра, в която \"сополанковците\" са на път да се изпотрепят, а виковете \"ура\" се чуват чак в съседния квартал.
  Емоцията от това, че \"нашето\" дръвче е пораснало с цели два сантиметра.
  Емоцията, породена от гласа на чичкото от отсрещния балкон: \"Ей, калпазани, веднага да слизате от козирката на входа!\" Как да обясниш на чичкото, че когато играеш на \"жомашка\" не трябва да те издава така?
  Емоцията от факта, че иглуто побира в себе си всички уморени строители.
  И още, и още...
  Нима може накратко да се опише толкова пъстроцветно детство?...

  Дано и детството на днешните малчугани да е такова. Дано...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me