Да се изправиш, когато си пречупен като стръкче нежна тревичка... Да се изправиш, когато физическата болка отстъпва по сила на душевната... Да се изправиш, когато човекът до теб уж  "неволно" те натиква насила в земята...

Да се изправиш... Иска се усилие на волята и духа! Иска се жажда за живот!

Сега, когато съм се изправила си давам сметка колко много ми е коствало това изправяне! Но успях! Изправих се! Реших се на рискована постъпка и се изправих!

Помогнах си сама, както винаги...

Помогна ми и ти!

Помниш ли миналата година по това време какво ми каза?

Не?!

Аз помня отлично и това ме накара да "впрегна" всичките си останали сили и да стана отново АЗ, такава ,каквато ме познават всички - силна, можеща, знаеща...

Каза ми, че съм депресирана! А то не можеше да бъде и друго яче! Аз съм нормален човек и всеки на мое място би се депресирал...

Бях изпаднала в подобно състояние и преди 15 години...

Душата ме болеше, не бях истинската аз...

Тогава пак като барон Мюнхаузен се хванах за косата и се издърпах! Не ми бяха необходими лекарства, терапии...Имах волята и духа си!

А сега освен тях имам и теб! Ти си здрава опора за мен, силно рамо, на което мога да се облегна, добра дума, която да ме стопли... Ти си всичко, което ми е липсвало !

Може би се изправих заради теб?!

Не, изправих се заради себе си! Но съм щастлива, че си до мен!

Пиша това с ясното съзнание, че много хора ще разпознаят себе си! Казвам ви - не се оставяйте да бъдете прекършени!

Изправете се, каквото и да ви струва това!