StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,620
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,688
   Точки: 2,663,958
   Съобщения: 170,570
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДЯДО МРАЗ ЛИ, ДЖЕС ЛИ? (2)

            Успях, успях! Живата ми елхичка! Сега вече е и красавица, направо си е произведение на изкуството.

            Доволен от себе си, както му се полага, направих си силно кафенце,сипах си едно пръстче Ballantine's, три ледчета, отпуснах се във фотьойла и прегърнах с разнежен поглед цялото Новогодишно кътче. Глътка уиски, глътка кафе, силна дръпка от цигарата и ... Джес скокна в скута ми, знаем си се - потапям кутрето в кафето и й го давам да го оближе. Жалко, че не обича уиски, щяхме да сме си чудна компанийка. Глътка уиски, глътка кафе, силна дръпка от цигарата, кутре за Джес и пак ... Колко е хубавичка елхичката ми. Насладата се сипе по миглите ми, аз ги притварям от удоволствие и ...          

             ... някакви момичета се смеят така заразително навън ... не, смехът идва от кухнята и май идват към мен, ми да - в стаята влязоха три ... Снежанки ... А къде е Дядо Мраз? Леле колко са хубави и фини. Как ли са влезли? Имам абсорбатор към комина.Една много специална мисъл ме накара да се усмихна, като си представих как се промъкват през абсорбатора.

             - Аз съм Вяра - каза едната почти през смях.

            - Защо ме излъга? Заради теб си пуснах фиш за Новогодишния тираж и не спечелих. Вече не ти вярвам.

            - Тоти, ти имаш добро и широко сърце. В него винаги има място за мен и ...

             Скокна в сърцето ми, чак я усетих как се намества по удобно.

            -  Аз съм Надежда - каза другото момиче, поглеждайки ме с цялото изкушение, което може да събере един женски поглед - има и други тиражи.

            И дали заради усещането за някаква сигурност в себе си, тя направо скокна при Вяра.

            - Аз съм Любов - каза третото момиче.

            Погледнах я. Наистина беше родена за Любов. Усмихнах се предизвикателно, или поне така си мисля.

             - Ей, сестрички, направете място и за мен!

            -  Ама аз не искам ....

            - Че кой те питя - каза Любовта и връхлетя право в сърцето.

            - Ама ... - опитвам се да кажа нещо, но Джес упорито ме бута по нослето скимтейки и за да е по-категорична каза

            - Баф!

            - Баф! - това беше отвън.

            А, стига с това отвън, но ... и звънецът  започна да приглася. Тръгнах да отворя, а Джес вече неудържимо скача към дръжата на вратата, но го прави  с такива нежни трели, все едно е под венчило и казва "Даа, дааа...". Докато отворя вратата, Джес се беше шмугнала и беше залепила муцунка в муцунката на Рекс, почти като в ритуала. Джес поведе Рекс вътре толкова грациозно и с такава усмивка, все едно той я пренася на ръце през прага. А аз докато разбера, че това е друга действителност, стоя не почти, а направо като пън.

             - Ми, то, нали обещахме ... каза стопанката на Рекс, мисля, че се казваше Вяра.

            - Оф, извинявай, аз ... бях се замислил - и докато й правя път да влезе, издайнически си потърках очите.

            - Това е за тук.

             Вземайки торбичката от ръцете й, й подадох закачалка за връхната дреха и пак потърках очи, този път не издайнически. Сигурно съм искал да й кажа колко е .хубава, облечена по този начин.

            Към 11,часа бяхме споделили по братски пържолите с нашите любимци, т.е. на тях повече. От алкохола очичките ни си бяха изчистили блясъка, а думите ни си намериха свободата. Вече бях почти сигурен, че дамата се казва Надежда.

            - Всъщност, ние още не сме се запознали - каза тя, сякаш беше ми прочела мислите - Аз съм Любов.

            - А, не, пак ли? Извинявай, аз ... не знам как го правят, погледни ги само колко щастливо се гледат. Аз съм Тоти.

            - Зная, Още след първия път, когато се видяхме в градинката, поразпитах -  и леко сведе очи, не зная защо.

            Новогодишното слово на президента започна, а едва бях разбрал кого е поразпитала, даже кога и как, но още не беше стигнала до защото.

            Точно в 12 бяхме станали, гръмнахме шампанското,

чукнахме чашите, отпихме и се прегърнахме, сипейки си пожелания за Новата Година. Прегръдката беше много продължителна и с много нежна категоричност ме насочваше към дивана.

             - Любов, аз ...

            - Не говори ...

            - Не, не, няма да говоря, трябва да пиша. Трябва да поздравя всички в сайта СтиховеБГ и екипът и да им пожелая за Новата година Зраве, Щастие, Късмет и никога да не изпускат МИГА ...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2020-01-01
прочитания: 92
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход