StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,667
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,560
   Точки: 2,653,286
   Съобщения: 155,809
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДВОЙНОТО ЩАСТИЕ В ЛЮБОВТА

Беше лятото на 1980г. Както всяко лято след море и планина ходехме да помагаме в производството на консерви за по месец. Там се запознах с Мария- нежна и фина, много красива, която вечер до късно през нощта обичаше да си дрънка на китара... За краткото време заедно много ми допадна и сякаш времето летеше много бързо, когато оставахме насаме... Последните дни дори заспивахме заедно в едно легло, а кръвта ни напираше... Мина смяната, ние си разменихме адресите и разделихме с усмивка.

Обещахме си следващото лято отново да се видим пак... Но аз получих повиквателна и влязох в казармата. Писах и..., но след клетвата разбрах, че се е омъжила някъде в Родопите... Сигурен бях, че ще се видим като изляза, но не знаех кога и къде... Измина казармата, а аз снажния вече мъж записах да уча медицина...

Времето бързо летеше, а аз покрай приятели и след студентския живот- навъртях пет - шест години стаж и реших да се задомя. Срещнах едно доста по- младо от мен момиче, което ме обожаваше. Набързо вдигнахме сватба и всичко сякаш беше в рамките на нормалното, когато изведнъж разбрахме, че съм стерилен...

Животът ми изведнъж сякаш рухна под мен... Взех да закъснявам и с колеги да се запивам, за да се прибирам в късните часове, когато жена ми вече не ме очакваше... Въпреки, че бях лекар, аз не се усъмних в диагнозата на колегата си и му се доверих... След няколко месеца се окопитих и се съгласих с жена ми да си осиновим дете... След още няколко месеца в подготовка на нормативни документи- ни уведомиха, че можем да отидем в дома в Пловдив, тъй като там има едно момче, което се припокрива с нас.

 

Още с отварянето на входната врата- ме обзеха страшни тръпки по цялото тяло... Посрещна ни той- нашия син в ръцете на една от персонала... Щом го видях сълзите напираха в очите ми, а усетих и как сърцето ми биеше лудо... Не спирах мислено да благодаря на хората, които ми подариха щастието в очите ми... Мина година, а може би две- моя син обграден бе от щастие и любов дете...

Аз бях отново отдаден на работата и на моето семейство- всичко беше по старо му..., но един ден при мен постъпи за преглед едно петнадесет годишно момче, за което семейството му се бори още от раждането, тъй като е с бъбречна недостатъчност, а няма подходящ донор... С влизането при мен на семейството- аз разпознах очите на Мария, която срещнах онова лято на 1980г....

Сякаш света пред мен отново ми даваше шанс да и се насладя...,

а тя беше погълнала от болка... Казах си: трябва да намеря начин да и помогна- дори това да е единствената награда за оная любов, която покори сърцето ми!

Направих необходимите изследвания и тъй като знаех, че съм стерилен бях убеден, че ако мога да стана донор- ще го направя!!!

Всичко в този момент беше по правилата, а трябваше да кажа на нейното и моето семейство за своето решение, когато някой плахо почука на вратата... Оказа се Мария- идваше с молба да спася момчето...Толкова се вълнувах, че я прегърнах и неволно я целунах... Поривите на младостта отново ни връхлетяха..., но разума надделя!...

Всички приеха моето решение за закономерно и никой не се опита да ме спре.

Дойде дългоочаквания ден, в който и двамата бяхме на операционната маса... Чувах колегите колко се вълнуваха, а Мария държеше ръцете и на двама ни... В един миг усетих топлина и се отпуснах.... Събудих се след няколко дни- вече с един бъбрек, но щастлив, че съм върнал усмивката на Мария... Момчето дойде да ме види и да ми благодари заедно със своята майка, която не съдържаше сълзите си от щастие... Малко по- късно момъка отиде на превръзка, а Мария инстиктивно целуна мен и ми прошепна:

-         Благодаря Ти, че спаси нашия син!!!

-         Как, какво- не може да е вярно! Аз съм стерилен!

-       Не, не си! През онова лято на 1980г. забременях и нашите ме задомиха, за да не нося срама! Още с раждането започнаха нашите тревоги- та до днес, а аз не знаех къде си и как да те открия...

 


От този момент разбрах, че аз съм двойно по- щастлив: помогнах на едно изоставено в дом дете и подарих втори живот на моето първородно момче!!!

 

Всичко в този живот направено с любов- рано или късно се възхвалява!!!


/11.02.2020- Люси/

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2020-02-12
прочитания: 27
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход