Колко е просто да си щастлив! Какво? Не ми ли вярваш? Открих формулата на щастието след толкова години житейско лутане. А някога дори твърдях, че щастието не съществува, че е дума,която няма съдържание, защото всъщност преживяваме най-обикновени, краткотрайни радости, а щастието… О, то трябва да е много повече от това!

  Да. Така мислех някога. А сега щастието е мой спътник в живота, защото то е състояние на духа и няма нищо общо с дребните житейски радости. Намери ли духът ти веднъж щастието, то става постоянна величина в дните ти. Тогава разбираш, че си щастлив, просто защото си, просто защото можеш да позвъниш ето в този момент на верен приятел, да целунеш спящата си дъщеря, да се разходиш под огромна луна и звезди, да нагазиш в зелени треви, докато слушаш щурчови песни… И още толкова много неща…

  Настрои ли се вълна щастие, духът ти превръща всичко около теб в щастие – пеперудите в диафрагмата пърхат постоянно, във всеки един миг, дихание. Там са. Така разбираш как незначителните наглед неща, всъщност са толкова значителни и обратното – нещата, в които сме се вторачили и се борим за тях през целия си живот, се оказват незначителни, плод на суета, съперничество, завист.

  Сега ще ти разкажа за двата пътя към истинското щастие, онова, което не е опорочено от глупави стремления към материално задоволство. До тези два пътя достигнах сама, препъвайки се, падайки, ставайки, и после… Ами пак напред и нагоре! Вечното човешко стремление, полет.

  Та достигнах сама до двата важни пътя към щастието, а по-късно разбрах, че те са посочени много, много години назад от самия Исус, написани са в Библията. Само дето аз бях избрала заобиколния път в моя живот – сама да достигна до тях, макар с ожулени колене. С ожулени колене, но щастлива. Направих го сама със своята упоритост.

  Първият път към човешко щастие е този: Не прави на другите това, което не би ти било приятно на теб да сторят!

  Е, как е? Как ти се струва – изпълнимо ли е това? Можеш ли да тръгнеш по този път? Толкова ли е трудно да не вредиш другиму? А представяш ли си колко по-различен и по-различен би станал света, ако повечето от хората решат да тръгнат по този път? И е толкова лесно. Просто всеки път, когато дяволчето влезе под кожата ти и те кара да бъдеш зъл с някого, ти да се поставиш на мястото на човека отсреща. Мисля, че това би те възпряло, защото би погледнал на деянието си от друг ъгъл – собствения си.

  Вторият път към човешкото щастие е: Прави за другите това, което ти се иска те да правят за теб!

   Някои приятели ми казаха, че той е един и същ с първия посочен път към щастието. В началото и аз мислех така, но Исус посочва, че това е по-трудния. Позамислих се. Така е. Вторият път е много по-труден, защото може да е повлиян от разстояния, възможности в конкретен случай и колкото и огромно желание да имаш, все пак да не можеш да помогнеш в дадена ситуация. Един пример: Ако си на километри от човека, нуждаещ се от помощ точно сега, иска ти са да се намесиш, защото знаеш, че същия човек би го направил за теб, но въпреки това нямаш възможност просто да се телепортираш на мястото на случката. Или човекът има нужда от сума, с която не разполагаш, но искрено ти се иска да му я дадеш, за да помогнеш… Ето как се оказва, че втория път към щастието е по-труден от първия. При първия път нещата се случват тук и сега, т.е. ако някой те предизвика ти му се усмихваш и не отвръщаш на предизвикателството, ако някой те обиди, просто излизаш от стаята мълчешком, ако някой те помоли да наглеждаш бебето в количката, докато пазарува, ти отиваш и си гукаш с бебето, като се наслаждаваш на момента… Нещата се случват тук и сега.

  Всички ние, хората, сме свързани с невидими нишки в един цял организъм. Ако днес навредиш другиму, импулса от страданието на този човек тръгва по тези невидими нишки и един ден достига до теб. Връща се. Удря те в момент, в който най-малко си очаквал. Формата на удара е друга, затова неволно се питаш: „Защо на мен?”, забравил че някога ти си бил първия, който е ударил.

  Започне ли да загнива ябълката, гниенето я превзема бавно, но сигурно, докато я разяде цялата. Трябва да се изрежем гниещото място, за да спасим останалата част от ябълката. Така е и с обществото. Загние ли то – разпада се. А днес, в нашето общество гниещите рани са доста.

  Не намерим ли навреме тези два пътя към щастието, които всъщност са пътища към добруването на човеците чрез тяхното собствено добро един към друг, Бог ще продължи да ни побутва чрез земетресения, наводнения, урагани и какво ли не още, пък белким се стреснем, пробудим и поемем във вярната посока.

  Човек, преминал по първия път към щастието, рано или късно стига и до втория, но как го изпълнява – не зная. Аз съм стигнала едва до първия. Има много да уча още и духа ми да израства, докато се окажа на втория път към щастието. А до тогава… Е, поне ще ви разказвам това, което съм научила!