"Събираш целият ми свят в себе си!" -  П.И.Ф

Човечка



Тази думичка е плод на прекият ми контакт с една павликенска госпожица, т.е. една моя съученичка. Визирам точно нея поради простата причина, че в нея открих нещо нечовешко, нещо истинско и интересно.Този двадесет и първи век ще ни побърка някой ден.Повечето хора са еднакви - банални, арогантни,тривиални и подтискащи.Докато в нея има нещо "different".
От къде започна всичко? Започна през 3/4 на 2007. Нова гимназия, нови хора и естествено нови контакти. Повечето човечета на тоя свят имат глупавия навик да определят хората какви са само по някоя тяхна неволна реплика.Но реално погледнато не е така.И точно тук мога да обясня защо. Факт е, че единствено си приличаме по това, че всички земни човечета можем да чувствам различни неща, можем да бъдем както и да не бъдем човечни.И по това, че си имаме тяло по някакви физични и биологични закони.Има обаче едно нещо, което ни разграничава от останалите персонажи в обществото и това е индивидуалността ни. За мен думата "Човечка" е образ на един човек в истинския му и хуманистичен вид.Не в образа му на измислен герои, който играе някаква си роля на сцената на живота.Тази така проста думичка изразява доброто, истинското и това нещо, което не се среща във всеки. Интересни животни сме хората и се нуждаем от един огромен социален кръг, в който кръг да има лоши, добри, небрежни, високомерни и човечни хорица.Нуждата от контакти понякога те обърква. Кара те да мислиш, че си като някой, който евентуално в мислите ти е твой кумур или обратното. Но не! - Грешка. Тук системата трябва да изписура "Error" - обаче.. нещо се е повредила пак.
Като за едно подобаващо завършване ми се иска много да кажа, че си имам една мечта, и тя е: -че Искам хората да са малко по-истински.Да бъдат такива, каквато е тя (Няма да споменавам името й) Искам да не са груби, да не са алчни и да не са нагли. Защото иначе на къде отива света?! Много е тъжно да се караме един друг да се чувстваме "бастунено" след като всички по една рецепта сме създадени.

П.П.: На моята оранжева Човечка, с много и само истинска любов, с пожелание да не спира  да бъде себе си и да не спира да се усмихва.

3.02.2009