uFeel.me
Болна ли съм?
Автор: dim-dam-dum_F,  16 август 2009 г. в 00:46 ч.
прочити: 429
Мечтите... Какво ли бяха те?
Спомням си - веднъж и аз имах.
Но не помня какви.
Казват хората, че трябва да се мечтае. Дори мисля, че и аз го казвах.
Но защо?
Те ни правели живи, те ни давали надежда, те осмисляли живота...
Значи ли че не живея?
Или живея безсмислен живот?
Да, аз нямам мечти. Нямам цели. Нямам посока.Нямам желание.
Правя едно нищо. Не мисля за нищо.
Не се чувствам добре. Може би съм болна.
Тежи ми липсата на тези... мечти.
Защо? Не изпитвам потребност.
Просто "хората казват", че трябва.
Било хубаво, когато осъществяваш мечтите си, когато постигаш целите си и удовлетворяваш желанията си.
Бях сигурна, че е така.
И успявах.
Постигах всичко, което съм искала.
И то не много трудно.
После...оставах разочарована.
Не се шегувам.
Не бях доволна, че успявам.
И провалих всичко.
И сега се чудя дали съжалявам, че го направих, или защото не ми пука?
Вярно е, че всеки търси смисъл във всяко нещо, което вър6и.
И аз търсех.
И винаги намирах.
После... нямаше какво да търся.
И реших - няма смисъл да се търси смисъл.
Дали е игра на думи?
Или в нищо няма смисъл.
А може би всичко има смисъл?
Всеки има гледна точка по въпроса.
Аз нямам.
И не ми пречи.
Пречи ви на вас - другите, нормалните, мечтаещите, гонещите и търсещите.
Нещо с мен не е наред, щом мисля така?
Може би съм болна?
Може би съм луда?
Може би съм изгубена?
А може би намерена?
Има някаква логика, нали?
шегувам се, естествено (както винаги) - няма никаква логика.
Та нали го измислих - "всичко логично , е хипотетично " (мисля,че цитирам себе си,защото не чета много. ако някои ме е изпреварил - не съжалявам).
Харесва ми .
Дали спрях да обичам?
Дали вие - другите, спряхте да ме обичате?
Дали ми пука?
Дали съм болна, луда?
Измислих и друго - "когато порасна, ще стана парцал" (отново опитвам да цитирам себе си...).
Май вече пораснах.
Парцал ли съм?
И какво всъщност значи парцал?
Има ли смисъл да знам отговора?
И кога точно си пораснал?
Мога да продължавам вечно да мисля тия неща.
Лошо ли е?
Обичам да задавам въпроси.
Не обичам да получавам отговори.
Защото наистина не ме интересуват.
А трябва ли?
Няма значение.
Отново. Без смисъл.
А някои може би ще каже - тя просто е несигурна.
Може би е ранена?
Може би нещо и липсва?
Може би от нещо и е писнало?


По дяволите, недейте.
Добре съм.
Може би съм болна?
И какво е да си болен?
Ако аз кажа, че не съм?
Ако ти кажеш, че съм?
Няма смисъл. Пак.
Смисълът го няма. Логиката - и нея я няма.
Не, не са изчезнали. Просто никога не ги е имало.
Боли ли те?
Кървиш ли?
Обиди ли ми се?
Недей.Наистина е по-лесно.
Вярвай ми.
Не,не бягам от нищо.
И защо да ми е трудно?
Няма смисъл, нали?
Казах ти.


    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me