Бели робини Бели робини издигат се пак. Бели робини във вечния мрак. Раздават плътта си без жалост и страх, преклонени отново пред жестокия враг.
Надникнете в душите им. Вижте косите им, омърсени от мирис на мъжки парфюм. Вижте ръцете им, виж коленете им... Разранени от клекове пред мъжки тела. Те никой не молят за свойта душа.
Погледнете в очите им, вижте сълзите им и страданието, скрити зад онази дебела стена. Никой не молят за свойта душа, само Бог да спаси полумъртвите им сърца.