StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,632
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,766
   Точки: 2,664,056
   Съобщения: 170,922
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Б- Планинска роза

Подарили на Мария малко цветенце. Било пролет и тя посадила мъничето в градината. Казали ѝ, че е непретенциозно и може да оцелява в екстремни условия. Наричали го: Дебелец, Семпервивум, Дебела Мара, Планинска роза, Бабино ухо. 
Тя най-много  харесала името Планинска роза и решила така да го нарича. Подредила различни по големина камъни, за да се чувства то, по-близо до родното си място- планината.
"Чудесно, имам красива бяла роза, китайска градинска- чудодейна, китайска кокетка в саксия, а сега и планинска!"- мислела си въодушевена девойката. 
 Всяка сутрин, Мария излизала при цветята. Почиствала ги, поливала ги и си говорела с тях, като с приятели. Омайвала се, от уханията и пъстротата им, и сядала на пейката под старият орех, наслаждавайки се на хармонията, която царяла в градината. 
Едно топло, юлско утро, градинарката седнала на тревата, до алпинеума, а в очите ѝ блестели бисерни сълзи. Малката планинска роза, през нощта, се променила. Някак издължено и набъбнало да цъфти, било телцето ѝ. 
С очи и сърце, го милвала тя, а сълзите ѝ, като водопади, се стичали по бузите и падали на камъните.
Изведнъж чула, че зад нея, някой също плачел. Позабърсала си сълзите и се обърнала, но не видяла никой. "Причуло, ми се е!"- мислила си Мария. Отпуснала поглед, отново към срамежливото цвете, но пак чула хлипане.
Скокнала от място, за да хване ревльото и видяла, че госпожа бяла Роза плачела. Цялата била окъпана в сълзи, като след порой. Отрупаните с цвят клони и листенцата ѝ, натежали от едрите капки, и се огъвали чак до земята.
-Защо плачеш, Бяла красавице? - попитала градинарката.
-Защо, защо?!- троснала се розата.
-Кажи ми!- помолило я момичето.
-Ти си виновна!- отсякла красавицата.
-Аз ли? Как така? Какво съм ти направила?- учудила, се Мария.
-Ами, ти си! Защото, седиш там и гледаш онази дебелата!
-Чакай, чакай! Ти, наистина ли?! Няма, да се оправдавам, нито се чувствам виновна, да знаеш! Дори, повече няма, да го коментираме! Ще се направя, че нищо, не съм чула!- казала Мария и седнала на пейката с книга в ръка.
Бялата роза, не спирала словоизлиянията си и всички живеещи в съседство с нея, чували думите ѝ.
- Кичеста и неустоимо красива съм, маслата, които правят от цветовете ми, са едни от най-скъпите! Аз, съм единственото уникално цвете в градината! Никой, не е като мен! 
-Всеки дава онова, за което е създаден!- с усмивка отвърнала, китайската роза, която растяла съвсем наблизо. 
-Какво знаеш, пък ти?! Следвай си там, твоето Дзен и не ми давай акъл! 
-Красотата и ароматът ти, са Дар от природата!-  с приятен и мек глас, продължавала да наставлява китайката- обидената си съседка. 
Наблизо летели врабчета и дочули разговорът между двете рози. Спуснали се шумно и кацнали в клоните на ябълката. Най-голямото от тях прочистило глас и зачуруликало нещо към китайската роза. Тя разбирала езикът на врабците и усмихнато им помахала в знак на съгласие.
-Врабчето желае,  да те поздрави, за красотата и аромата ти, но смята, че горделивостта, завистта и ревността, ще заличат цялата ти прелест!
Бялата роза замахнала с клонче, за да боцне врабчето, но не го достигнала. Само спечелила, още повече присмех от задружните малчугани и те полетели, чуруликайки към черешата. 
-Знаеш ли, как ме боли!- изхлипала пак розата и в по-едрите ѝ цветове се появили розово-червени капки.
-Извини се на планинската роза и ще ти мине!- посъветвал е добрият, стар чемшир на когото, тя винаги споделяла всичките си радости и скърби. 
-Не мога! Ще се превърна в нищожно същество, ако се извинявам на по-нисшите и малките!
-Ще се превърнеш в нищожно същество, ако не се извиниш!- настоял довереният ѝ приятел. 
Розата се измъчвала, още няколко дни, докато решила да се извини на малката си съседка. Огромната стъпка, която щяла да направи с искането на прошка, допринасяла за мира между тях двете и в цялата градина. 
Колко било голямо изумлението на бялата красавица, когато разбрала, че планинската роза вече е нямало.  


Добре дошли, мили приятели! :) 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2020-05-23
прочитания: 39
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 103 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход