Пия прясно мляко, пуша и чакам.

Казват, че поетите  рядко намират любовта.

Закусват с очакването, тръгват по спирките, за да търсят. Обядват на крак унесени от хорските приказки за живота. Слушат странна музика, но най-вече тишината. Следобеда прекарват с интересна безизвестна книга. Вечерят с тъгата си. Обаянието на останалите не им пречи, защото са егоцентрици. Редят строфи, които никой няма да прочете, защото това са най-дълбоките, прашасали и обвити с паяжинки думи. Заспиват с надеждата. И всеки ден едно и също, стоят и чакат да ги удари гръм. Но любовта не винаги е гръм, понякога е избор. Те чакат другите да направят своя избор.

Аз знам, че съм поет.