Отново е ден за размисъл, ден за мълчание. Отново в мислите си се връщам назад във времето и сякаш отново чувам камбанния звън разтреперил сърцата и душите ни. Сякаш отново чувам екота на камбаната пронизваща гласно и силно тишината. Сякаш тази камбана отново и отново ни напомня за разбитите мечти и неизживените моменти. Несподелените радости и мъки.

Изминаха се две непосилни и тежки години за нас, които сме изгубили един човек, който е бил част от живота ни. Човек, който не можа да се пребори с тежка и трудна болест. Не защото е нямал и сили и се е предал духом, а защото тя е била много по-силна от него.

Знаете ли единственото нещо, което най-силно искам, е да се намери лек за рака. Много хора са починали от тази тежка и коварна болест и мисля, че е време да се спре. Ако попиташ един човек за неговите мечти, той би ти казал поне десетина, но ако попиташ болния от рак, той би искал само едно - да оздравее! Никой не осъзнава за силата на тази болест докато не се сблъскаш очи в очи с нея. Аз не искам много, искам само всички да застанем и да запалим по една свещичка не за себе си, а в подкрепа на хората, които всеки ден се борят за живота си и за техните близки...

Преди две години изгубих моя баща, защото не успя да се пребори с тази болест. Аз вярвам, че когато умрем се превръщаме в малки блещукащи звездички горе на небето и от там гледаме и насърчаваме хората, които обичаме. Телата ни се превръщат в пепел, а нашите души отиват на небето. Не искам да говоря за моята история, искам да укажа морална подкрепа на хората борещи се и в памет на починалите. Искам да кажа на всички, че не е нужен само лек, нужна ни е вяра и надежда. Призовавам ви всички добри хора нека с свещичка в ръка на извървим пътя до църквата и да се помолим заедно за едно общо дело. Тогава знам, че Бог ще чуе и откликне на молбите ни. Нека се помолим за по-добро и нека склоним глави в памет на онкоболните. И в подкрепа на борещите се!!!

Даниела Г. Ангелова