uFeel.me
Великият Мравчо
Автор: TheSkyIsCryingForHer,  28 април 2008 г. в 00:00 ч.
прочити: 493

 

По стръмните пътечки на Пирина,

където рядко стъпвал е човешки крак,

между отрупаните храсти със малини,

въздигаше се мравчи мравуняк.

Едно семейство младо - мрав и мравка,

току що бе се настанило:

бащата - Виктор,а жената - Здравка

и челяд многобройна народило…

И тъй година след година

се тътреше животът прозаично,

но някак в общата картина

едно мравче усещаше, че е различно.

Веднъж разказвала му Майката - царица

за странни същества високи негде колкот бора,

по-силни от лъва, по-хитри от лисица

и мравките наричали ги хора.

От тогава Мравчо непрестанно мечтаеше

да стане тъй велик и могъщ,

той чувстваше, той вътрешно знаеше,

че ще добие силата, нрава на човека присъщ.

Той чувал бе някога, от някой си нещо,

че имало някъде извор чудат

и че ако пийнеш от него и искаш горещо,

ще бъдеш единствен по сила във целия свят.

Мравчо целуна майка си с думите: ”Сбогом!

Прости ми, но аз съм различен,

като вас да живея просто не мога,

аз искам живот романтичен!”

Той тръгна вечерта, когато всички вече спяха,

със малка раничка на рамо,

погледна с обич бащината стряха

и тихичко прошепна: ”Съжалявам, мамо!”.

И часовете ставаха на дни,

премина Мравчо сякаш хиляди баири,

тучни пасища и заснежени планини,

безбройни извори и язовири.

Скоро завърна се отчаян нашият герой

със празни шепи, но отново със надежда

и въпреки провала знаеше си той -

Съдбата всичко винаги нарежда.

И тъй година след година

се тътреше животът прозаично,

но скоро в общата картина

очакваше се нещо драматично…

Един ден няколко момчета

случайно преминаваха от тук

и с новите си, скъпи колелета,

прегазиха през храстите напук.

Те смееха се злобно и незнайно как,

докато се оглеждаше ли, аз не знам,

едно от тях случайно зърна мравуняк

и с клон в ръка запъти се натам…

Дочу наш Мравчо силен шум,

“Какво ли става?” мина през ума му

и в миг прониза го като че ли куршум,

като видя кой яростно руши дома му.

Този, когото той боготвореше,

комуто кланяше се до земята,

за когото никога не се мореше

да повтаря, че е като Бог от небесата.

В очите на мравеца бликнаха сълзи,

застана той пред пръчката без капка страх,

- Не! - викна майка му - Не нас, а себе си спаси!,

той тъжно я погледна:”…аз вярвах в тях!”.

Видя момчето малкото мравче,

гордо застанало върху пръстта

и тъкмо с удар да го посече,

клонът мигом спрян бе от една ръка.

Мравчо отвори лекичко очите си,

Запристъпва плахо и полека

и сякаш върна той мечтите си

и вярата си във човека.

Мъж с прошарени коси,

държеше палавника за ръката:

- Преди да правиш нещо помисли!

И мравките са живи същества, мисли с главата!

Разбра, че хората не са едни и същи,

един ще те убие, друг ще те спаси,

че има слаби, има и могъщи,

но винаги и в лошите добро търси!

Погледна той човека пак

и с благодарност се усмихна,

...бе пуст порутеният мравуняк,

но изведнъж… ”Ти си герой!” някой подвикна.

Обърна се Мравчо треперещ назад,

с надеждата семейството да види

и ДА - бе най-щастливият на този свят

и всеки би могъл да му завиди.

 

Поуката ли? Мисля всеки, че разбра я,

че не ръстът, приятели, сърцето

показва най-великия накрая…

…и приказката свърши ето!!!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me