Елате, елате,
в старата класна,
пълна със спомени от минали игри.
Ето сега,
чиновете стари остават сами.
Ето сега дъската бяла, тъжна и сама е тя сега.
Ето, ето, там далеч са вече учениците от преди.
Пораснали мъже и жени.
Но в очите им грее,
онзи детски смях,
онези трепети запазили са се.
Минали толкоз много години, те все още пазят спомена.
И днес, в класната стара, събират се те.
С усмивка влизат онез ученички,
а с замах на саби следват ги онез млади мъже.
Отново събират се,
кои с очила, кои с брада и мустаци.
Ах, ах, колко много спомени запазени в съцата.
Ах, какви ученически спомени.