Всяка пролет ти у нас долиташ

и ни носиш слънцето на юга.

Над земи, морета, океана ти прелиташ,

няма с оцветката и формите ти птица друга.

Гнездо високо на дървото свиваш,

за рожбите си малки.

В пелени не ги повиваш,

крилете ти са техните закалки.

Ревниво пазиш своите дечица,

а после на природата ги подаряваш -

като братче или пък сестрица

и надежда на човека ти подаваш!