Денят е хубав, слънчев. Все още не е станало горещо и
ние се наслаждаваме на красивата гледка от пчелина. Далече напред, на височината на хълма, селото е сгушило червените покриви на къщите в накълбените зелени корони на дърветата. Пчелите унесено жужат и ни карат да мислим за това, което ни разказва чичо Богдан. Аз не се стърпях да не попитам:
– Какво представлява роенето на пчелите? Защо го правят?
Чичо Богдан не бърза да отговори, той прехвърля в устата си няколко пъти захапаното стръкче трева, бавно го изважда и казва:
– Броят на пчелите в благоприятните години се увеличава много. Когато кошерът стане тесен за многобройното семейство, тогава става роенето.
– Как разбираш кога пчелите ще се роят?
– Пчелите работнички изграждат по края на питите няколко големи кръгли килийки с формата на жълъд. Това са тъй наречените майчини килийки или маточници. В тях развитието на пчелите майки се извършва за 16 дни. Преди излюпването на първата пчела майка настъпва роенето. При роенето старата пчела майка изхвръква от кошера. Заедно с нея излитат почти половината от пчелите работнички, както и част от търтеите. След кратко летене пчелата майка кацва обикновено на клон от някое близко дърво. Тогава пчелите се събират на куп и увисват около нея, като образуват цели гроздове.
– Веднъж в годината ли става роенето?
– При по-благоприятни години и богата паша, роенето на кошера може да се повтори, даже да се потрети.
– А какво става с другите пчели майки?
– Помежду им има борба, в която оживява най-силната и тя става майка. Младата пчела майка остава в кошера 6-8 дни, след това изхвръква в околността, придружена от търтеи. Там през времето на този така наречен сватбен полет, става оплождането на майката. Тя се връща в кошера и започва снасянето на яйца. При оплождането й, тя получава голямо количество семенна течност, която се запазва в специално мехурче и с нея се оплождат яйцата.
– След роенето какво правят?
– Пчелите работнички продължават да събират нектар и прашец. Събирането зависи от наличието на цъфтящи растения и от времето.
– Как зависи от времето?
– При студени, ветровити или дъждовни дни се забавя или напълно спира, а размножаването продължава, но е по-слабо. С наближаването на есента събирането на нектар и прашец става все по-слабо, а размножаването намалява и почти спира. Значителна част от пчелите работнички умират, а търтеите биват изпъдени от кошера. Остават да зимуват само пчелата майка и по-младите пчели работнички.
– А как оцеляват през студените зимни дни, чичо?
– Събират се на кълбо около майката. Те стават слабо подвижни, но продължават да се хранят. Чрез трептенето на крилата си раздвижват въздуха в кошера и поддържат в него сравнително висока температура. Докато няма разплод температурата се колебае от 13 до 18 градуса, но с появата му, пчелите започват да поддържат равномерна постоянна температура 34-35 градуса. През зимата пчелите се събират в така нареченото зимно кълбо, с което си създават необходимите условия за живот. Повърхностният слой на кълбото се състои от слабо активни, неподвижни пчели, плътно прилепнали една до друга. Във вътрешността температурата е 28-32 градуса, а към периферията постепенно се снижава до 8 градуса. Периодично пчелите от външния слой се сменят с тези от вътрешния. Пчелите могат да съществуват зиме само в пределите на кълбото – всяка отронила се от него пчела загива.
– Колко интересен е животът им! – учудваме се ние.
– Излиза, че те са едни от най-чистите същества на земята – отбелязва Димчо.
– Най-интелигентни, най-организирани и най-чисти – продължава чичо Богдан. – Установено е, че тялото на пчелата, за разлика от всички насекоми в природата, е с напълно стерилна повърхност. Антибиотичните вещества от повърхността на тялото й унищожават в 100% микроорганизмите.
– Можем да сравним кошера им с аптека – хрумва ми. – Нещо повече, самите те са едни подвижни, летящи аптеки. Пчелата разполага със 7 различни антибиотика, намиращи се по тялото й, в меда, восъка, пчелното млечице, прашеца, пчелната отрова и прополиса. Това е естествена, жизнена необходимост за защита, като се има в предвид колко много на гъсто живеят.
– Тогава те сигурно не боледуват – предполага Димчо.
– За съжаление, като всички други животни и насекоми, въпреки антибиотиците и те страдат от различни болести.
– Опасни ли са болестите им, има ли от тях заразни?
– Често пъти са твърде опасни, силно заразни и унищожават не само цели семейства, но и цели пчелини.
– Какви са тези толкова опасни болести, чичо?
– Гнилец и нематоза.
– Има ли други опасности за пчелите, освен болестите?
– Да. Неприятел на пчелите е птицата пчелояд. Тя ги улавя, когато се връщат в кошера, натоварени с прашец и мед. Затова тази птица не трябва да се допуска край пчелините.
– Значи от твоя разказ излиза, че пчелите са най-организираните представители на животинския свят?
– Така е.
– Дали могат по някакъв начин да се разбират?
– Във връзка с груповия начин на живот и разнообразната дейност, която извършват, в сравнение с другите насекоми, пчелите имат по-сложно развита система. Имат прости и сложни очи, силно развито осезание чрез пипалата, обоняние, вкус. Чрез опити е установено, че виждат и различават предметите, цветовете и усещат миризмите. Цялата своя работа, пчелите извършват инстинктивно. Органите им на обонянието са чифт пипалца на предната част на главата. Те са едновременно и органи на осезанието. Ето защо пчелите притежават чувството за обемно обоняние – едновременно с миризмата на предмета, те определят формата му. По пипалцата им са разположени микроскопични органи за вкус, влажност, топло, студено, съдържание на въглероден двуокис във въздуха и други. Имат две големи фасетъчни очи, разположени странично на главата и могат да възприемат дори невидимите за човека ултравиолетови лъчи, но зрението им е с малка острота. Затова пък възприемат отлично движещи се предмети. Пчелата работничка с голяма точност съобщава на останалите пчели в кошера за наличието на медоносни растения, като извършва колебателни движения със зареденото си с електричество коремче, под формата на „танци“.
– И това ли могат!? – учудвам се аз. – Мислех, че е присъщо само на светулките?
– Могат, да. Този „електрически разказ“ се възприема от другите пчели с помощта на антени. Пчелите предават сведения за вида на пашата посредством донасянето на микроскопични дози аромат от растението в своите „кошнички“, разположени, къде?
– На крачката им – отговаряме.
– Точно така – одобрява отговора ни чичо.
Изведнъж от един кошер излетя с бръмчене рой пчели и се завъртя трескаво из въздуха.
– Започва се – рече чичо Богдан и подхвана трескава подготовка за роенето.
– Да бягаме, че ще ни нажилят – уплаши се Димчо и ме дръпна за ръката.
– Не се плашете, по време на роене те не жилят – успокоява ни пчеларят. – Я елате да наберем от долния край на бахчата маточина.
– За какво ти е? – питам.
– Ще видите.
– Да не ги изпуснем? – безпокои се Димчо.
– Няма. Не става толкова бързо.
Спуснахме се да берем маточина. Замириса на хубаво. Върнахме се в пчелина и чичо приготви тръвната, в която щеше да вкара новото семейство, подготви и мястото, на което щеше да я постави. Ние с интерес наблюдаваме какво прави, стремим се да не пропуснем нещо – искаме всичко да разберем.
Скоро пчелите увиснаха на топка на един от клоните на старата слива край оградата. Пчеларят натърка кошера отвътре с маточина и внимателно приближи до жужащия грозд от пчели. Подмамени от аромата на маточината пчелите влязоха бързо в тръвната. Чичо Богдан я отнесе на определеното място, постави я и протри доволно ръце:
– Имаме си още едно семейство пчели. Ще извадим още повече мед.
В това време аз се питах какво ли би станало с рояка, ако ни нямаше тук? Къде щяха да отидат пчелите, какво щеше да стане с тях? Поисках обяснение на тези въпроси.
– Ако ни няма, сами ще си намерят хралупа – отговори чичо. Много не чакат – веднага се залавят с жар за работа, че в новия дом им предстои да свършат толкова неща. Я стига вече приказки, елате в бараката да ви почерпя с мед.
Медът никога не беше ни се услаждал толкова много. Засладили си добре, тръгнахме към село доволни и щастливи.
Когато чичо ни остави сами, споделих с Димчо:
– Чудя се откъде знае толкова много интересни неща?
– Нали затова е учил – напомня Димчо.
– Само ученето не е достатъчно, тук има и нещо друго. Трябва да се обича природата и да се живее сред нея, трябват любов и всеотдайност към работата – така казва баща ми.
– Как е запомнил всичко това?
– Една малка част от чутото днес за пчелите да остане в главите ни, ще е добре – заключих аз.
Уговорихме се да се видим след обед и се разделихме.