За герои славни

от гори зелени

и полета равни…

  След като за кой ли вече път Мечо  се прекатури след като се спъна в един стар пън, седна, почеса цицината на главата си и рече:

- Време е да се заема с това вече! Стига съм отлагал! Ще си направя истинска пътека към дома, пък ако щат и да казват, че съм мързелив… Де да видим! Уфф! Как боли тая цицина!

Ядосано бухна с предни лапи дънера, дето го препъна, и той направо отлетя в храстите.

Яааа! Че то било лесно?! –Рече си мечето  и тръгна напред- да чисти пътеката от пънове и камънаци. – Ще си имам нова и чиста пътека.. И защо ли не съм си я направил досега?! Сигурно… Сигурно, защото съм си имал някаква друга работа!

 Така си мислеше Мечо, въпреки че не можеше да се досети каква точно друга работа си е имал досега.

Улисан в чистене и отъпкване на пътеката, Мечо стигна до туристическата пътека, която минаваше малко над Бистрия поток , а там гдето мечето излезе, имаше табела направена от широка елова дъска на която бе написано с едри букви:

СИНИ ВРЪХ.

-Оооо! –Рече си Мечо- Та това е много интересно! Ако някой иска да намери Нещо… Сигурно така го намира- Нещо-то!!!

Докато се почесваше с лапа, Мечо се замисли за почти готовата нова пътека към хралупата в Стария дъб:

–Хм! Ако например Зайо не знае… Или пък е забравил…А може и Ежко да не знае, как да стигне до моята къщичка…То тогава аз трябва… Трябва до направя нещо- да сложа ето такава табела! Тогава всеки ще ме намери!

Докато Мечо разсъждаваше, откъм горна страна на голямата пътека се появи Зайо, натоварен с цял чувал пресни зелки.

Като видя приятеля си Зайо остави внимателно чувала- да не се затъркалят из гората зелките и подаде лапа на мечето…

–Здрасти! Как си днес, Мечо? Виждам- рано си станал?! И като гледам вършиш ги някакви…

-Зайко!-Рече сериозно мечето- Ти как би намерил Стария дъб и моята къщичка, ако не познаваше добре гората?

– Защо ме питаш, Мечо? Хм! Ако не знам…Трудна работа!

-Видя ли?! Ето затова си мисля, че трябва да си имам и аз табела! – Мечо се изправи и дори показа с лапи накъде трябва да сочи табелата.

-Хитро!!! –Рече Зайо- Наистина трябва! И да са две… такива… Нали Мечо?

Едната: „МеЧо”. А другата: „ЗаЙо”

Знам откъде да вземем дъски. Има една стара ограда долу- в самия край на гората… А буквите ще напишем с боровинков сок, нали?

Е! Ако искате вярвайте, но още на другата сутрин точно там гдето се събират Голямата пътека с тази – Малката-на Мечо, вече имаше две табели- една –в посоката на Стария дъб, и още една – към Зайовата поляна… И този, който може да чете, вече ще знае как да намери всеки от двамата приятели.

Б.Калинов- Странник

15.11.2012г

Пловдив