StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,159
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,114
   Точки: 2,670,071
   Съобщения: 183,931
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Под шапката на готвача (19)

Вирнах нос над сандвича, сякаш му се цупих и бавно сдъвках първата хапка.
- Защо бързаш да пораснеш? Не трябва ли, още да преобличаш куклите, хлапе?! - подхвърли Милко.
Откъснах поглед от чинията и почти с отворена уста, го изгледах.
- Какво искаш да кажеш?
- Не ти ли е много рано да работиш? Разбирам, да си вадиш пари за джобни, но изборът ти като готвач ме учудва. Виждал съм какви ли не кухни и още по учудващи готвачи, но дете в кухнята не съм. Тежък труд и почти винаги недоволни клиенти.
- Според теб, как мислиш се натрупва стаж? - отвърнах аз и добавих.- И най-добрите имат нужда от практика.- избягвайки отговора, който търсеше Милко.
- От какво бягаш, Ели?
- Не знам, дали бягам от нещо, знам само, че е късно, а утре рано ще приемаме стока. Аз ще прибера масата, отивай да си почиваш, че вие ще се изгърбите. Не вярвам да оставите, две безпомощни жени, да се справят с хамалския труд.
- Жена и дете...  Другият път ще те покана, като моя дама на масата, но моля те, не бързай да растеш. Тогава ще ми разкажеш от какво бягаш...- Намигна ми и се отправи към изхода.
Събрах чиниите, прибрах столовете и угасих осветлението. Не ми се спеше. Приближих се до прозореца. Една вълна докосна прозореца, оставяйки отражения от пръските по стените. Отдръпнах се от ноктите на сенките, когато светкавица освети залата. Искаше ми се да изпищя. Страхувах се... Хукнах по стълбите нагоре и задъхана нахлух в общата ни стая. Пламен и Нина сгушени, си шушукаха на ушенце. Вивиана и Милко хъркаха. Стефан и Иван играеха сантасе, а Павлина чоплеше семки в кревата. Мушнах се набързо под одеялото и запуших с ръце ушите си.


Отвсякъде всичко се тресеше... Ревът на морето бучеше в ушите ми. Чу се силен звук от строшено стъкло и изпращяване на дърво.
- Някой има долу!- каза притеснен Стефан.
- Да проверим... Ти събуди Пламен, а аз ще бутна, Милко...- каза Иван.
Пламен скочи на крака, когато нещо се строполи в ресторанта. Не знам, от къде намери бухалка, но толкова силно я стисна в ръцете си, че за миг си помислих, как горкото дърво ще се превърне в прах. Нина се изгуби под завивките, а Вивиана скочи, като наежена хищна котка. Павлина спеше толкова дълбоко, че за миг и завидях.
- Вие стойте тук! - заповеднически се обърна към мен и Нина, Пламен.
Не че имах намерение, да ходя някъде и без това умирах от страх. Чух стъпките на момчетата по стълбите. Изведнъж гласовете им станаха агресивни, и сякаш долу се водеше битка, когато звука от изстрел разбуди дори и тъмнината. Скочих от леглото и се мушнах под завивките при Нина.
Павлина се изправи, огледа стаята, спря поглед върху тресящото се от нас одеяло и започна да се хили с глас.
- На призраци ли се правите? Защото, ако е така да знаете, че изобщо не ме уплашихте.
И двете мълчахме, когато Вивиана отвори рязко вратата и каза:
- Спокойно всичко е наред. Полицията е долу, ще ни разпитат и проведат разследване. Претърпели сме грабеж, а Пламен хвана единия от нападателите, който се опитваше да стреля на месо, но не му излезе късмета. Добрата новина е, че няма ранени, лошата е, че утре ще си скъсаме задниците от бачкане, за да възстановим поломеното и отворим сезона на време.
Издишахме задържаният въздух, едновременно с Нина. Усмихнахме се една на друга и някак я почувствах по-близка. Отправих се към банята да хвърля две шепи вода на лицето си, за да мога да възприема по-лесно хаоса, който ме очакваше долу. Мислено се сетих за думите на Милко: ,,Не бързай да растеш!’’


Полицията установи за грабежа, че е организиран. Липсваше кафемашината, 500 лева от касата и доста бройки от скъпият алкохол. Не са имали време, да се докопат до кухнята, но пък стоката се очакваше в следващия ден, което води до мисълта за вътрешни хора, знаещи с какво оборудване е ресторанта.
Дина и Иван Самарови пристигнаха рано сутринта, за да огледат щетите. По-големите бяха трите централни прозореца в залата, счупени заедно с дървената дограма, няколко стола (изхвърлени през тях) се блъскаха в скалите, тежкият полилей и няколко кашона с кристални чаши и порцеланови чинии. Дина повдигна рамене и с усмивка се обърна към нас:
- Важното е, че няма пострадали. Намерих Ви квартири от днес ще можете да се настаните. Имате на разположение една седмица, докато отворим. Желая на всички Ви разбирателство, търпение в тежките дни, които ни очакват, и не на последно място разбира се, в почивките Ви много забавление. Налага се, да се върнем, с мъжът ми в Пловдив, за спешни случаи се обръщате или към управителя Джорж, или просто ми се обадете.
След няколко телефона от страна на шефовете дойдоха хората, които поправиха прозорците и сложиха алармена система с камера. Дина и Иван Самарови си заминаха. Късно следобед, дойде стока за около 10 000 лева, включваща зареждането на фризерите и хладилниците. Плодовете и зеленчуците се очакваха на следващият ден. През цялото време осем човека се движихме, като мушици и само от време навреме спирахме за по цигара. Вивиана приготви една тенджера пиле фрикасе за всички ни. Изключвам себе си, само като го гледах и ми се повдигаше, така и не се научих да го ям. Имах и онези болни мисли за пълнота, които тровеха съзнанието ми. Наказвах се редовно с глад и изкарвах, с по три бисквити и един пакет солети цял ден. Редовно имах световъртежи, но така и не си признах, че страдам от анорексия...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2016-01-23
прочитания: 315
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход