StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,159
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,114
   Точки: 2,670,071
   Съобщения: 183,931
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пазителят на водния кристал (2)

Тъмнокафявият митански жребец гордо пристъпваше от крак на крак, сякаш не можеше да се нарадва на царствената си компания. Все пак ездачката беше не коя да е, а Неферти – чаровната принцеса на Митани, чието име в превод означаваше „Красотата дойде”.

Младата жена гледаше с носталгия далечните заснежени върхове на планината Тавър, широките зелени полета с огромните стада препускащи на воля коне. Опитваше се да запечата всичко в сърцето си, защото днес заминаваше за Египет, където щеше да се омъжи за владетеля на тази страна.

Антонио не можеше да откъсне поглед от прелестното създание и следвайки вътрешния си глас, скочи в един кош с провизии в края на процесията. Не знаеше нито къде отива, нито колко време ще пътува, но това сега нямаше никакво значение. Знаеше само, че трябва да е по-близо до прекрасната принцеса.

Пътуваха дълго, пейзажите се сменяха един след друг – високите планини и зелените пола отстъпиха място на еднообразен каменен релеф. Един ден конете навлязоха в тесен каньон. Скалите преливаха в различни нюанси на розовото, загатвайки за гениалната ръка на неземен художник.

Ненадейно каньонът свърши и пътниците се озоваха в сърцето на нубийската столица. Каменният град беше издялан направо в розовите скали, красиви арки и колони украсяваха входовете на величествени сгради. Една от тях веднага привлече вниманието на Антонио  - Съкровищницата. Беше чул мъжете от кервана да казват, че в нея са скрити отговорите на всички въпроси.

Напусна тайното си скривалище и се смеси с шумната тълпа пред входа на сградата. Беше на крачка от входа, когато здрава мускулеста ръка го хвана за врата.

- Къде отиваш, малкия? – това беше гласът на един от пазачите на Съкровищницата. – Не си тукашен, от къде си?

- От свитата на принцеса Неферти – неуверено отговори момчето.

И ето – най-после стоеше очи в очи срещу нея – най-красивата жена, която беше виждал някога.

- Кой си ти и защо пътуваш в кошовете ми с провизии? – гласът й не звучеше чак толкова строго, като се има предвид ситуацията.

Антонио й разказа всичко – за чудесната майска сутрин, когато той и братовчедка му Ива отидоха в гората за гъби, но намериха елфически кръг от челядинки, за царството на горските елфи, чиято царица е омагьосана от злия владетел на подземното царство, за чудатата горска библиотека и древния свитък, за грешното заклинание и ето го сега тук – пред нея, все още не намерил отговора на въпроса как да помогне на царицата на елфите.

Неферти помълча няколко минути, видимо впечатлена от обстойния разказ на момчето.

- Добре – най-после каза тя. – може би в Египет ще намерим отговор на твоя въпрос. От учителя си по история знам, че в дълбоките подземия на египетската столица се пазят отдавна забравени знания.

Ела с мен – принцесата поведе момчето към една от колесниците. На седалката стоеше малка красиво резбована дървена кутийка. Неферти я отвори внимателно и от вътрешността й заблестя ослепителен изомруден кристал.

- Това е водният кристал. Притежава способността многократно да увеличава енергията на своя приносител, като го зарежда с нечувана сила. Моят баща ми го подари преди да тръгна на това пътуване. Вчера някой се опита да го открадне, за това реших да го скрия на по-сигурно място. От днес до края на пътуването ти ще бъдеш носителят на водния кристал. Само човек с чисто сърце може да издържи на силните му вибрации. Ти си избрал пътя на саможертвата, пренебрегнал си личните си удобства и си тръгнал на рисковано пътуване, за да спасиш царицата на елфите. Ето – вземи го и го пази като очите си!.....

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2016-02-01
прочитания: 312
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход