StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,117
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,368
   Точки: 2,652,456
   Съобщения: 151,486
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Открий сам края

- Спиш ли?
- Не! А, ти защо не спиш?
- Страх ме е... Ще ми разкажеш ли приказка? Моля те!
- Добре, но обещаваш бързо да заспиш след нея.
- Обещавам!
- Притвори очи и си представи пясъка, а до него вълните се разбиват...
- Не искам да си представям, защото ще заспя?
- Сладурче! Но това е идеята на приказките, а ти винаги заспиваш след тях...
- Защото са хубави и спирам да се страхувам.
- Но нали знаеш, че когато аз съм до теб няма от какво да се страхуваш.
- Знам!... И все пак...
- Добре да продължим... Виж там на пясъка в бяла рокля на червени макове танцува едно момиче...
- Това ти ли си, мамо?
- Ти избираш образите и картините, мило! Аз само ще разказвам, ако спреш разбира се да питаш.
- Добре, заключ!
- Изгрева играел в косите на момичето. Гларусите и плисъка на вълните по брега са мелодията по която танцува момичето...
- Може ли да я наречем, Мечтание?
- Нека бъде, Мечтание!... Мечтание танцувала с изгрева, ала не щеш ли морският разбойник Нерлок завидял на излъчването и' и решил да я пороби. Изпратил най- страшната буря към брега и най- озверелите си вълни към Мечтание.
Тя без подозрения продължавала своят приказен танц.
Зад клоните на едно дърво с възхищение се бил захласнал по нея един еднорог. Виждайки опасността той препуснал с всички сили към брега. Нарисувал с рога си кръг около Мечтание и от пясъка издигнал стена, която вкаменил, без да се осети че всъщност той самият отнема свободата и'. Така мечтание и до днес танцува в онзи кръг с изгрева, а морският разбойник Нерлок чакал с нетърпение магията да се развали...
- Не е честно така да завърши.
- Ти как би я завършил?
- Как идва един млад вълшебник и разваля магията, освобождава Мечтание, оженват се и си имат малки дечица на които да разказват приказки...
- Видя ли, ето че и ти можеш да я продължиш.
- Но, мамо ти защо винаги оставяш приказките без край?
- За това миличко... Защото всеки може да нарисува по свой начин историята. Хайде сега бягай бързо в кревата да гушнеш Фрери, защото сигурно му е студено и му липсваш. Слади сънища, миличко и запомни няма от какво да се страхуваш...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2013-12-10
прочитания: 285
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход