– Чичо, днес ще излизаме ли в полето на разходка?
– Няма. Ще вали дъжд.
– Не ми се вярва. Защо мислиш, че ще вали?
– Защото виж колко мухи са се събрали пред къщи. И хапят, а това за мене е сигурен знак, че ще вали.
– Откъде се взеха толкова много?
– Къщната муха е разпространена навсякъде. Среща се където има гниещи вещества, например тор от селскостопанските животни. В тях мухите снасят яйцата си и там става развитието на ларвите им.
Замахнах да убия една, но тя усети движението на ръката ми и отлетя.
– Видя те. Главата й е твърде подвижна и лесно се обръща на всички страни. Очите й са големи, пипалата къси, а устните органи образуват хоботче. Когато храната е течна, мухата я всмуква направо, а когато е суха, през хоботчето се излива малко слюнка, която я размеква и тогава мухата я изсмуква. Така смуче захар, хляб и други храни. Виждаш ли тези кафявочерни точици по стените и по вратата?
– Да. От какво са те?
– Мухите са лакоми, често преяждат и повръщат част от изсмуканата храна.
– Това по стъклата на прозорците и то ли е от това?
– И то. Между нокътчетата на краката си мухата има меки възглавнички, с които се закрепва по съвършено гладки предмети – така тя може да пълзи по стъклата и то с гърба надолу.
– А през зимата къде се крие?
– Търси топли места. През зимата не се храни и пълзи малко. Пролетта женските снасят яйца в гниещи вещества и най-вече в торищата.
– Веднъж ли снасят?
– Няколко пъти, като всяка женска муха снася около 600 яйца. При достатъчна топлина само след 10-15 часа се излюпват ларви, които след 3-7 дни, в зависимост от топлината, започват да какавидират. Не след дълго от какавидите изхвръкват напълно развити мухи. Те кацат навсякъде, хранят се и след 6 дни започват да снасят яйца.
– Тогава е чудно как още не са ни изяли!?
– Да, те са много плодовити. През топлото време на лятото всяка муха дава по 6-7 поколения.
– И какво излиза?
– Излиза, че ако допуснем, че във всяко поколение би имало само по 120 мухи и половината от тях са женски и ако ни една от тях не бъде унищожена, то потомството на една презимувала муха в края на лятото ще брои пет трилиона мухи.
– Какъв ужас! – възкликнах аз.
– Слава богу, че имат много неприятели. Те кацат по различни отпадъци и нечистотии и разнасят микроби, някои от които са болестотворни.
– Какви болести могат да разпространят?
– Коремен тиф, дизентерия, хепатит и други. Пренасят също яйца на глисти, при което последните попадат в човека и животните, като ги заразяват. Ето защо трябва да ядеш само измити плодове и преди всяко ядене да си миеш ръцете, а мухите трябва да се унищожават. Това се постига, като се чистят гниещите вещества, за да няма къде да се размножават и да се убиват с различни противонасекомни средства.
– Още сега ще се заема с тях тогава – рекох аз, грабнах биячката за мухи и започнах да ги трепя. Чичо Богдан ми помагаше.
Изведнъж в далечината проехтя гръмотевица.
– Наистина ще вали, чичо. Позна.
– Мухите не лъжат, нали ти казах.
Този път дъждът не беше кратък, валя до вечерта, валя почти през цялата нощ. Затова пък сутринта небето се проясни и напече слънце.
– Обуй тези ботуши – подкани ме чичо Богдан, сам обут в своите.
– Защо, къде ще ходим?
– Отиваме за охлюви. Ял ли си някога охлюви?
– Опазил ме бог. Че те ядат ли се!?
– Много са вкусни. Ще ги наготвя да опиташ.
– Нека първо да видим дали ще съберем.
– Ще съберем. Сега след дъжда са излезли.
Нагазихме в тревата край оградите на градините. Наистина ги имаше – торбичката започна бързо да се пълни.
– Градинският охлюв живее из градините и влажните гористи места – започна да разказва чичо. – Тялото му достига 6-8 сантиметра дължина. Кожата му е покрита с лепкава слуз, която го предпазва от силно изпарение.
– А как се движи, като няма крака?
– Има само един мускулест крак, който се свива вълнообразно и бавно придвижва тялото напред. Охлювът се движи еднакво бързо по гладка и по грапава повърхност, по отвесни предмети и долната страна на листата.
– Че как се задържа, той не е лек като мухата?
– Кракът му прилепва за предметите като смукало и постила пътя си със слузеста течност. Тялото му има несиметрична спирално завита черупка. При дразнене охлювът прибира тялото си в черупката. В околната среда се ориентира чрез две двойки пипала. Едните са къси и изпълняват осезателна функция, а другите са дълги и на тях са разположени очите.
– Вижда ли добре?
– Само близки предмети.
– Какво яде охлювът?
– Чиста растителна храна, която търси нощем. Изгризва храната с хитиновата си челюст и мускулестия си език. Езикът е покрит с хитинова пластинка, по която има малки зъбчета, закривени напред. В устата си отделя слюнка, която овлажнява храната и започва да я смила. При основата на черупката се намира дихателният отвор.
– Нима охлювът диша!? – учудвам се аз.
– Диша, разбира се. През него въздухът навлиза в мантийната празнина и излиза навън. Мантийната празнина при охлюва изпълнява функцията на бял дроб. При застудяването на времето, охлювът прибира тялото си в черупката. От мантията се отделя слуз проникната с варовито вещество, отворът на черупката се затваря и охлювът изпада в зимен сън.
– Полезно същество ли е охлювът, чичо?
– При масово размножаване нанася големи щети на лозите, като изяжда пъпките и листата им, но го използваме за храна, а също при лекуването на язвената болест на стомаха, тъй като слузестото вещество покрива раната.
– Как се размножават охлювите?
– Охлювът е двуполово животно, обаче самооплождане не става. Оплодените яйца, от 40-80, той снася в земята в малка дупчица, която изкопава с крака си. Яйцата са големи колкото малко грахово зърно. От тях се излюпват малки охлювчета с прозрачна черупка, която посгепено се прониква с варовито вещество и затвърдява.
– Колко дълго живее?
– Живее 6-7 години. Има и голи охлюви, на които тялото е без черупка. Казват им още плужеци. Плужеците живеят по влажни места и излизат вечерно време и след дъжд. При влажно и прохладно лято голият охлюв се размножава бързо и се появява масово. Тогава е голям вредител на селскостопанските култури, особено за зеленчуците. В такива случаи се препоръчва да се пръскат местата където го има най-много с гасена вар в 10% разтвор от син камък.
В този момент вниманието ми привлече една трева, която още нямах в хербария си. Попитах чичо как се казва.
– Това е мъртва коприва. Тя е едно от най-разпространените растения – среща се като бурен из градините, дворовете, край пътищата и оградите. Едногодишно растение, което достига до 20 сантиметра. Стъблото й е слабо разклонено, четириръбесто и кухо, а листата са срещуположни и с дълги дръжки. Така те не се засенчват помежду си. Долните са по-малки и закръглени, а горните са сърцевидни и назъбени.
– По форма приличат на обикновената коприва – забелязах аз.
– Приличат, но нямат парливи трихоми. Сходството е само външно, между двете растения няма никакво родство. Именно то предпазва мъртвата коприва от тревопасните животни.
– Сега разбирам защо се нарича мъртва коприва.
– Растението цъфти рано напролет, а понякога през лятото и есента. Устройството на цвета е приспособено за кръстосано опрашване, което се извършва от дългохоботните насекоми.
Торбичката с охлюви понатежа в ръцете на чичо Богдан. Той я повдигна пред лицето ми и каза:
– Мисля, че са ни достатъчно. Можем да се прибираме.
– Как възнамеряваш да ги приготвиш? – попитах го.
– Печени с ориз стават много вкусни.
Чичо ги наготви и яде от тях с голям апетит. Яде и Димчо, когото поканихме да ги опита. Аз за нищо на света не исках да вкуся от тази манджа. Предпочетох да си хапна препечени филии хляб, намазани с краве масалце и посолени с шарена сол.