Наша Меца се чумери,
меда не може да намери.
Търси под дърво и камък,
а домът й не е замък.
- Боже, кой ли го скрил,
с кърпицата не го е увил?! -
чуди се и мае Меца
кой ли й е взел медеца.
Спомни си, че таз заран
Лиска идва за тиган.
- Ами ако тя ми го е взела?!
А уж вкусен й бил петела!
После Меца се досети,
че посети я братовчед й трети.
- А пък той е лакомник голям,
обича да похапва сам!
Наша Меца взе да плаче,
намери гърнето с капаче,
а меда се бе разлял.
Никой не го е изял!